неделя, 14 февруари 2010 г.

Делнична обич, без хвърлени гащи

Когато главният редактор ме попита искам ли да пиша по темата за любовта, веднага охотно прегърнах идеята с мисълта, че няма нищо по-лесно от това да се лееш по общочовешки теми. Някак животът вселената и всичко останало са твърде приятни за обобщение. 42, открил е Дългас Адамс. Така че колко му е да се преповторят няколко истини и ето ти текст. Положението обаче се оказа по-гнусно отколкото си представях. Ето, вече шести път трия написаното и сега съм твърдо решена да го оставя във вида, в който се получи.

Раз, два, три. „Любовта е”... Помните онези дъвки, които бяха като манна небесна след социалистическия Идеал, нали? А картинките - сладки човечета с големи кореми се прегръщаха и в балонче над главата им имаше по някоя мъдрост за любовта. Романтики, нежности и чудеса. Е това НЕ е любовта. Така че, моля, забравете розовите спомени от дъвки с картинки и почти кичозната представа за отношенията между двама души като „романтична вечеря” и прочие хуйи /без извинение и моля тази дума да не се редактира/.

Оня ден един циганин обобщи по телевизията любовта така: „ това са две сърца свързани и два чифта гащи за хвърляне”. Да се чуди човек къде е блял досега в търсене на разни дълбоки смисли и други дивотии, когато въпросният мургав събрат така стегнато прочете „присъдата”. Само че тук внасям малка корекция – това е влюбването. Състояние странно и потискащо, в което аз лични обикалям като звяр на тясно и си повтарям „Не дразнете клетката. Лъвът е паянтов”. После лудостта отминава и обикновено от три до пет месеца, след доста изхвърлени чифтове гащи, мяташ и собственика им. Ако случайно след като премине упойката, същият човек с гащите, ти остане интересен, тогава вече можем да помислим за любов.

Тогава изведнъж между розовите текове се намесва делникът и .... ако оцелееш в него с човека до себе си – честито, обичаш. В тоя смисъл, любовта е ежедневие. Тя изглежда като топка захвърлени мръсни чорапи в ъгъла на стаята, или като метнати мокри кърпи по леглото след сутрешната баня. Преди да излезе за работа любовта оставя мръсни чаши от кафе след себе си. Не пуска пералнята. Отказва категорично да мие чинии. Или пък педантично подрежда гардероба си, така че твоите дрехи на фона на онези на Любовта да добиват мигом вида на ошав. Любовта е такава – цинична, разхвърляна, неподредена. Или досадно романтична и прекомерно подредена. Иначе казано любовта е силата да понасяш цялото ежедневие с някого и колкото и странно да ти се струва това да ти харесва.

Любовта не е светска. Тя не иска да й държиш ръката по улиците. Нито да я показваш като музеен експонат. Тя е скромна, мълчалива и настоява да я отчетеш като любов само когато е много наложително. Иначе любовта е делнична. Тя гледа телевизия и в нейно присъствие глупостите на синия екран стават забавни. Рита те насън или ти краде възглавницата. Но ... не изхвърля части от теб, пък било те и гащи...

Любовта е възможността да се смееш с някого и да се чувстваш вкъщи. Без тревоги и притеснения как ще изглеждаш в анцуг. Любовта е да позволиш на някого да се шегува с теб без да му се сърдиш. Любовта не е суетна и не изисква да й казваш „обичам те”. Защото го знае. Когато се намеси тя изведнъж някои прегръдки стават по-интимни от секса, а ежедневието малко се превръща в бизнес, защото обръщаш внимание само на добрия партньор. Защото любовта е това – партньорство. И не на последно място – тая история с любовта е малко като с извънземните. Няма човек, който да не ги коментира, но малко са ги виждали...