събота, 21 август 2010 г.

Списъкът

Обичам да правя списъци, въпреки налудния хаос, който винаги превзема територията около мен. Дават някаква сигурност и усещането, че решавам аз. Не на последно място е ужасно мило да се прибереш у дома след двуседмично отсъствие и да откриеш лист с прилежно изписани думички, които са влезли в употреба.
Трети ден в София. Не ме напуска онова усещане, че съм тук за малко и веднага тръгвам .... за някъде. Нагона за скитане е толкова натрапчив, че всеки момент ще седна да направя списък с необходимите ми неща. Пък и той е лесен – гащи, чорапи, чувал и цигари. И ето ме на път. Далеч от реактивния дим на града, влудяващите клаксони, противните физиономии и адското усещане за безсмислие. Дори гъделичкащото забождане на песъчинки в задника не изразходва толкова нерви, колкото една информационна емисия в 19 часа. И точно докато разсъждавам над това как дните вместо ведри и ментови отиват на ебем ти страна го намерих. Белият лист стоеше на кухненската маса, под пепелника, в който самотно се мъдри и смърди неописуемо един двуседмичен фас. Палкатка, чувал, джапанки, бански, тампони, тениски, плажно масло, панталони – два чифта, цигари, чаршаф, суичър, кърпи, сапун, шампоан, кафе, консерви, мента, фенер. 400 км. и си там - далеч от списъка, останал на кухненската маса. Телевизор няма, последният вестник, който попада в ръцете ти е закъснял с поне 4 дни. Не знаеш какво става, не искаш да знаеш какво става, а и по никакъв начин това не ти влияе. В същото време Бойко Борисов все така хваща мускули от рязане на ленти на детски градини и спортни площадки, а Цецко се опитва да изчагърта със санитарния си нокът окото на някой съдия... Няма значение – те не фигурират в списъка. После се прибираш и някак без да искаш четеш имената им между старателно изписаните думички като бански, джапанки и ала-бала. Действителността драска по твоя си списък с невидимо мастило и то ти се показва, за да ти го начука, когато си реши. Влиза ти рязко и идиотски неочаквано. Така вместо песъчинки в гъза получаваш нещо друго... И въпреки, че си вкъщи те напуска усещането за у дома. В гърлото ти се появява чуждото тяло на реалността и няма друг начин освен да гълташ. Във всякакъв смисъл. След което сядаш и правиш нов списък.

1.Да стана.
2.Да пия кафе.
3.Да взема душ.
4.Да отида на работа.
5.Да не повърна цял ден.
6.Да се усмихвам приветливо на лайна.
7.Да се правя, че те (лайната) не ми миришат.
8.Да прекарам цял ден с тях с физиономия на адско удоволствие.
9.Да не извикам „Абе аз на вас 'що не ви таковам майката?!“
10.Да изгледам новините.
11.Да не изхвърля телевизора.
12.Да оцелея....