НОВИЯТ МИ БЛОГ!!!!

Пичове,

понеже този блог е блокиран във Facebook, а няма как иначе да се разпространява, всички публикации са преместени на следния адрес: https://systemoferrors.wordpress.com/ .

Вече има и нова, която няма да бъде публикувана тук: "Искам оставката на Цветанов. Веднага!"

Благодаря ви, че ме следвахте тук. Ще се радвам да дойдете и на новия адрес. Има къде да кликнете "Абонамент" :))

Аре, бързо към https://systemoferrors.wordpress.com/

Когато уволниш Човека на годината, уволняваш човекът.

Когато уволниш Човека на годината, уволняваш държавата. Това е. Когато уволниш Човека на годината, признаваш, че не те интересуват хората. И в това няма спор. Когато уволниш Човека на годината, ебаваш майката на годината. Без извинение.

Когато уволниш Човека на годината казваш, че искаш само свои хора. Когато уволниш Човека на годината всичките ти клетви в демократичност са само вкисналата гарнитура към милиционерската подметка, която сервираш като основно ястие в празната чиния на малоумния народ.

Не знам дали сте наясно – съдия Мирослава Тодорова бе уволнена в четвъртък от ВСС. Заради забавени мотиви по дело. А другите уволнения къде са?

Къде е оставката на Владимира Янева?

Къде е “уволнението” на Цеко?

Защо Емо Фаса не извън парламента?

Защо в Народното събрание има депутат от ГЕРБ с прякор Мафчо (защото бил хем мъничък на ръст, хем от мафията)?

Защо премиерът ни има прякор Тиквата?

Защо немските медии пишат за връзките на оня с прякора с мафията?

Защо Мафчо, Емо Фаса и Тиквата определят живота ми? Защо Мафчо, Емо Фаса и Тиквата са недокоснати? Защо те “уволняват”? Какво е това, бе?! Не виждате ли в какво живеем?!

Живеем в един кенеф, в помийната яма на който, изсипваме всичко качествено, за да клекне над него някое държавно величие със съмнителни умствени и морални качества и да “снесе” поредната доза медийни указания. Указания към ВСС, към главните редактори на големите медии, към опозицията и Бог знае още какво.

Когато уволниш Човека на годината уволняваш човека. Това е.

Помните ли?

Помните ли пържолките? Онези телешките. За кучето на БЧК, което намери Мирослава. Помните ли за извинението, което родителите на Мирослава дължаха на МВР, защото дъщеря им е открита мъртва. Помните ли? Или бързо изтривате всичко от главите си? Помните ли, че всеки ден трябва да благодарите за магистралите? ПОМНИТЕ ЛИ?!

Сега запомнете и тази благодарност за доброволците, които три дни гасят Витоша:

“Не заради това, че толкова е ценен трудът им, тъй като имаме прекрасни пожарникари, които са с огромен опит, не само в България, а и в Израел, и в Русия, а заради това, че те са съпричастни и толкова много хора искат да помогнат в погасяването на пожара”.

Запомнете добре, че не се благодари заради труда. А заради показността. Запомнете, че той няма нужда от нас. Има си всичко. Има нужда само от държавата ни. Защото тя ми дава “всичкото”.

Запомнете, защото утре ще благодари на лекарите, не заради това, че спасяват живот, а защото запълват щата в болниците. Същото е. После ще благодари на всеки един по отделно, не заради друго, а защото МУ пълни хазната.

Запомнете тази благодарност. Той няма нужда от нас. Има нужда от държавата ни.

Държавата ни трети ден гори. Държавата ни няма нужда от него.  

За посядането и смелостта, госпожо Найденова

Госпожо Найденова, 

не следя с особен интерес рубриката ви, освен в случаите, когато гост не ви е Бойко Борисов. Тогава се забавлявам искрено. Особено на вметките ви „Хайде господин премиер, днес да не говорим за магистрали“ и кроткото ви и търпеливо мълчание в последствие, когато бащицата разказва за всеки сантиметър път, магистрала и лентичка, която е прибрал в джоба си. Не забелязвам да прекъсвате премиера. Не забелязвам да го прекъсвате. Не съм ви чула да поискате извинение от Бойко Борисов нито за пържолките за кучето, нито за непрестанната благодарност, която той изисква от обществото. Не съм ви виждала да му задавате въпроси настървено. Тогава сте кротка, балансирана, напълно питомна.

Гледах и разговорът ви с Петко Цветков вчера. Гледах го с отврат, нежелание и погнуса. Не по друга причина, а защото смелостта ви избуя изведнъж. Не на правилното място.  Върху един малък човечец. Защо, госпожо Найденова? Защо не сте така смела с Бойко Борисов? Защо не искате да се извини? Защо не го прекъсвате с думите, че вие сте домакин и вие определяте темпото на разговора? Защо не говорите върху изказванията на премиера? Защо му позволявате да бърза за мач, неглежирайки и вас и зрителите ви. Нима и снощи нямаше мач? Може и Петко Цветков да е искал да го гледа, но не ви го сподели в ефир.

Знаете ли… бях на протестите. Първо като гражданин, второ като журналист. Не забелязах вашата особа там.  А там бяха усмихнати, интелигентни, млади хора. В третия ден на протеста са появиха провокатори. Но нямаше кой от „големите медии“ да покаже първите два и да обясни, че националистически организации се появиха като провокатори. Това е детайл, който или не знаете, или не ви е удобен да знаете.

Но пък знаете, убедена съм госпожо Найденова, онзи стар принцип „Не е важно какво се е случило, важното е как го разказваш“. В момента между вас и министър Цветанов, който твърди, че протестите са средище на организирана престъпност, няма особена разлика. В момента между вас и министър Найденов, който поиска малките общини да защитят правителството няма особена разлика.

И те като вас изслушват с разбиране господин премиера. И те като вас са смели, когато пред тях стои обикновен човек.

Наскоро един приятел ми каза, че човек разсъждава със задника си – на какъвто стол седне, така започва да мисли. Това е общовалидно за чиновниците. Уви и за нашата гилдия. Грешката е там, че журналистите се опитват да се наместят на удобен стол. Трябва да сте права, с кецове и да тичате с протестиращите. Тогава бих разбрала мнението ви, макар и негативно. Докато ние тичахме с тях, вие стояхте в апаратната, нали? Или още по-лошо – стояхте си вкъщи и скролвахте нервно по сайтовете на агенциите.

Знаете ли, госпожо Найденова, колкото пъти аз и няколко колеги, казвахме на протестиращи, че сме журналисти, виждах по лицата им потрес. Те не ни харесват, защото повечето от нас искат да поседнат за малко ако не на удобен стол, то поне на колянцето на премиера. И не ни харесват с право. Защото от такава „журналистика“ няма смисъл. От подобна медийна независимост няма файда.

Иде реч за смелостта. Истинската смелост, госпожо Найденова, е да прекъснете премиера. Не Петко Цветков. Истинската смелост е да излезете от студиото и да се сблъскате с хората, които вече имат смелостта да кажат защо не харесват журналистите. Защото журналистите се смърсяват с властта.

Впрочем, аз също не харесвам повечето журналисти. Защото търсят удобната смелост. Тази, която няма да наруши съня им и която ще доведе до покана за „заслужен отдих“ на министерско колянце. Само такава смелост има в телевизионния ефир. Само такава смелост се лее от епистоларните размисли на вестниците. И така ... смело медиите застават като щит на властта. Също като щитовете на МВР, заради които наш колега безмалко да е със счупено ребро.

P.S. Адски съжалявам за колегата Иван Филчев. Той е пич.

Иначе..адски съжалявам и за колегите като цял. Те вероятно са добри хора, разгледани поотделно. Вероятно средата ги е изморила и искат да поседнат... за да помислят със задника си. 

Поздрави,

Полина Паунова

Разликата е в нулите...

3000 можем да постигнем вето. 300 000 можем да свалим правителството. 3 000 000 можем да следим ежесекундно как се управлява държавата. И за това не е нужен пожарникарски шланг, пък бил той и най-дългият… Разликата е в нулите.

А нулите ги изпълваме ние. Пълним ги със смисъл. Пълним ги и с присъствие.

Лошото е, когато сме 300. Нека не оставаме толкова. Тогава само можем да се напиваме тъжно, да псуваме кротко държавата и да мечтаем за останалите, можем да бъдем емигранти в себе си. 

Сега сме заедно – в гнева си, в радостта си, в наивността си, в желанието държавата да е наша.

Онзи ден на Орлов мост имаше едно момче с плакат „Ние сме държавата“. А когато държавата е смотана, мутренска, цекоминевска, бойкоборисовска, сергейстанишевска и прочее – това сме ние.

Аз не съм това. Останалите 3000 не са това. Чакаме останалите 270 000… Когато се съберем, ще дойдат и останалите, които сега се страхуват или … които ще идат по заповед на Миро, Бойко, Цеко и още няколко измислени имена да маршируват в протест срещу протеста.

Ние ще запълним нулите и за тях. Със смисъл 

Кунева в спалнята

Понеже вече всички се изказаха, а аз изпих няколко уискита, искам да ви разкажа нещо. Няма да говоря за баба си и дядо си като Прошко Прошков, нито като Кунева, която няма дядовци за продан. Ще ви разкажа как чух тази песен.

Вече съм на 11 години и искам да слушам музика. Майка и татко ми връчват две касетки, от онези, дето се превъртаха с молив напред. Обложката им е от кафява хартия, отпред, залепена акуратно ваденка - лъвчето на СДС.

Слушах парчето изобилно, без особено разбиране. Гледах и плаката от митинга на СДС на вратата на спаляната на нашите.

Абе, вие знаете ли, какво означава да сложиш над леглото си такъв плакат??? Знаете ли, че това граничи с болестно състояние - най-интимното ти място е обител на всичките ти мечти за промяна, то е дом за едни хора, които после така или иначе ще те излъжат. Ама като те излъже някой в спалнята ти това са семейни работи. А в семейните работи не е готино да се меси друга фамилия. Фамилията на ЦК.

 А ако фамилията на ЦК ще ми прелага нещо ново - да го направи, гостувайки ми в хола. Ама да не ми влиза в спалнята. И да не ми сваля плаката. Щото ай сиктир от морализатори, европейци и либерали, които се чудят как да си монтират снимаката на вратата на спалнята ми.

http://www.youtube.com/watch?v=sTy51YZymXc

Та-да-дааааммм

Ще бъда кратка. Така и така чета по цял ден вестници, така и така се ядосвам ужасяващо, така и така всички вием, че не наричаме нещата с истинските им имена, а глупостта е навсякъде ... та реших да направя блог. Блог за печата. За медиите искрено и лично, статус и анамнеза на страстта към властта. На сайта Печатни грешки ще намирате къде успешни, къде неуспешни хрумки от диагоналния преглед на вестниците със сутрешното ми кафе. За да няма съмнения, че това е анонимен блог, казвам - пиша го аз.