петък, 27 ноември 2009 г.

///

1. Няма да виждам дебили, да работя с дебили, да завися от дебили, да псувам дебили...
2. Няма да нарушавам закона, да давам 20-тачка на КАТ-аджии, да си изхвърлям фаса на улицата, да се държа непристойно и да казвам на държавни лица, че са гъзове в очите.
3. Ще уважавам институциите, ще бъда кротка, ще бъда машина, ще се лиша дори от многото его във вътрешния си комос...
4. Ще се съобразявам, ще бъда толерантна, ще харесвам съседите, ще си изхвърлям боклука разделно, ще пазарувам биопродукти, ще си купя компостер ако трябва...ще живея подредено.
5. Няма да ме тормозят простаци, ТВ-извратеняци, сноби, малоумни управници, гербери, комунисти, пишман-консерватори, Бойко Борисовци, Сергей Станишевци, Симеон Дянковци и прочие недодялани комплексари.
6. Няма да живея в ченгеджийница, в която главния доносник е президент, а всички останали са по-малки ченгета, под една или друга форма.
7. Ще имам „собствени места”, където ще си почивам, и периметърът ми ще бъде различен от този на домакините. Ще дишам спокойно без турски сериали.
8. Ще избирам от две злини тази, която не съм опитвала, защото ще мога да си го позволя – екзистенциално/битово и всякак...
9. Няма да мисля какво да правя в петък нощем, защото съботите ще започват нормално, без опасността бивша мутра да изскочи от ТВ с претенции за държавническо мислене.
10. Няма да виждам ежедневно онази ситуация, в която всеки има да каже твърде много, но не успява да каже нищо.
11. Ще бъда усмихната, свободна, с лична територия и без гнусното чувство, че помагам на една помия да се превърне в кауза с неясна цел (или с ясна, все тая).
12. Ще е ведро, тихо или шумно, организирано, дори ще пуша на определените за това места без да псувам много силно, ще бъда това, което съм без някой да ме категоризира, защото няма да му пука. Т.е. ще спазват личното ми пространство, както правя и аз. За да дишаме всички по-спокойно.

Ще емигрирам.