събота, 5 юни 2010 г.

Ситен селски клец vs. Sex and the city

Sex and the city II. Сдобих се с билет за премиерата и ето, че в 00.00 часа на 27-ми ведро пушех пред киносалона. В началото не обърнах никакво внимание на околната среда, но пък....тя даде всичко от себе си, за да я забележа. Тийнейджърки с полусънен вид и нетърпение в очите, разкудкудякани жени, очакващи да се докоснат поне за малко до Диор и Версаче, в чиито кофти копия се бяха впъхнали с ентусиазъм, двойки, съставени от жени инквизиторки и отегчени мъже, мислещи си за световното по футбол и превъзбудени лели, които с изменени лица чакаха да им се поговори малко за секс. Цялата тази гмеш образуваща лепкава сплав с миризма на сладникав прафюм и пот беше гарнирана от известно количество гейове, дошли да видят как е заснета бляскавата хомо-сватба в началото на филма, а в останалото време, разглеждайки посетителките да си припомнят защо нямат интерес към жените. Впрочем, изхождайки от аудиторията – прави са си момчетата. В тоя смисъл двама познати, докато пърхаха виждайки ме, обобщиха ситуацията така: „Тук има само курви и педали, ние сме откъм педалите, ама ти защо висиш?“
Както и да е – това е текст за една премиера, но не за филма, а за публиката. Потна, мръсна, с черно под ноктите и зле подражаваща, но пък с перо в гъза (защото така е редно). Жени, които свършваха на всяка реплика на Кари Брадшоу и въздишаха по сексуалната мощ на Саманта. Кокошки, които за пръв път чуха Маноло Бланик от едноименния сериал и мечтаят за чифт от змийска кожа, с които злобно да настъпят контролата в трамвая. Какъв по-добър начин да покажеш превъзходство? Хора, които не са нито откъм секса, нито откъм града. Но пък стръвно желаят да са Кари Брадшоу. Аз лично имам поне две познати, които са напълно убедени, че са Кари, ама в български вариант. Без изобщо да си дават сметка, че ако се запази основната идея на сюжета, но се вземат предвид и типично българските особености, филмът щеше да се казва „Ситен селски клец“, а главната би била сревитьорка в Биат. Да и Mr.Big щеше да присъства – с широк гръб и малко челце, а описанието за страстта му щеше да бъде нещо от сорта на това да те чука гардероб, а да ти влиза само ключето. За подсилване на сюжета, Кичка (родният еквивалент на главна героиня), прибирайки се от нощния живот в големия град, няма да си хване такси, а ще чака първия трамвай и за по-голяма автентичност ще бъде обградена от глутница гладни софийски псета, които само при едно грешно движение от нейна страна, ще й съдерат дънките Диор, закупени старателно от Илиянци.
Но нищо убедена съм, че дори този поглед върху ситуацията, не може да убие мечтата за чифт Маноло. Я си представете как от трамвай 7 на Централна гара слиза ослепителна мадама в ефирна лятна рокля, пъхнала копита в скъпи обувки, предназначени за женоря ходещи на благотворителни вечери със себеподобни. Не става, нелепо е. И не е нашата реалност. Което всъщност не е тъжно, ако някой вече е взел да въздиша. Тъжното е, че незнайно по какви причини имаме самочувствието, че нашият „Ситен селски клец“ всъщност е „Сексът и града“.
Колкото до филма – смешен е, освен ако не сте от онази публика, която достига оргазъм на всяка втора реплика, със самочувствието, че излизайки от салона няма да попадне в прашна София, а в бляскавия Ню Йорк.