понеделник, 16 юли 2012 г.

НОВИЯТ МИ БЛОГ!!!!

Пичове,

понеже този блог е блокиран във Facebook, а няма как иначе да се разпространява, всички публикации са преместени на следния адрес: https://systemoferrors.wordpress.com/ .

Вече има и нова, която няма да бъде публикувана тук: "Искам оставката на Цветанов. Веднага!"

Благодаря ви, че ме следвахте тук. Ще се радвам да дойдете и на новия адрес. Има къде да кликнете "Абонамент" :))

Аре, бързо към https://systemoferrors.wordpress.com/

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Когато уволниш Човека на годината, уволняваш човекът.


Когато уволниш Човека на годината, уволняваш държавата. Това е. Когато уволниш Човека на годината, признаваш, че не те интересуват хората. И в това няма спор. Когато уволниш Човека на годината, ебаваш майката на годината. Без извинение.

Когато уволниш Човека на годината казваш, че искаш само свои хора. Когато уволниш Човека на годината всичките ти клетви в демократичност са само вкисналата гарнитура към милиционерската подметка, която сервираш като основно ястие в празната чиния на малоумния народ.

Не знам дали сте наясно – съдия Мирослава Тодорова бе уволнена в четвъртък от ВСС. Заради забавени мотиви по дело. А другите уволнения къде са?

Къде е оставката на Владимира Янева?

Къде е “уволнението” на Цеко?

Защо Емо Фаса не извън парламента?

Защо в Народното събрание има депутат от ГЕРБ с прякор Мафчо (защото бил хем мъничък на ръст, хем от мафията)?

Защо премиерът ни има прякор Тиквата?

Защо немските медии пишат за връзките на оня с прякора с мафията?

Защо Мафчо, Емо Фаса и Тиквата определят живота ми? Защо Мафчо, Емо Фаса и Тиквата са недокоснати? Защо те “уволняват”? Какво е това, бе?! Не виждате ли в какво живеем?!

Живеем в един кенеф, в помийната яма на който, изсипваме всичко качествено, за да клекне над него някое държавно величие със съмнителни умствени и морални качества и да “снесе” поредната доза медийни указания. Указания към ВСС, към главните редактори на големите медии, към опозицията и Бог знае още какво.

Когато уволниш Човека на годината уволняваш човека. Това е.




вторник, 3 юли 2012 г.

Помните ли?


Помните ли пържолките? Онези телешките. За кучето на БЧК, което намери Мирослава. Помните ли за извинението, което родителите на Мирослава дължаха на МВР, защото дъщеря им е открита мъртва. Помните ли? Или бързо изтривате всичко от главите си? Помните ли, че всеки ден трябва да благодарите за магистралите? ПОМНИТЕ ЛИ?!

Сега запомнете и тази благодарност за доброволците, които три дни гасят Витоша:

“Не заради това, че толкова е ценен трудът им, тъй като имаме прекрасни пожарникари, които са с огромен опит, не само в България, а и в Израел, и в Русия, а заради това, че те са съпричастни и толкова много хора искат да помогнат в погасяването на пожара”.

Запомнете добре, че не се благодари заради труда. А заради показността. Запомнете, че той няма нужда от нас. Има си всичко. Има нужда само от държавата ни. Защото тя ми дава “всичкото”.

Запомнете, защото утре ще благодари на лекарите, не заради това, че спасяват живот, а защото запълват щата в болниците. Същото е. После ще благодари на всеки един по отделно, не заради друго, а защото МУ пълни хазната.

Запомнете тази благодарност. Той няма нужда от нас. Има нужда от държавата ни.
Държавата ни трети ден гори. Държавата ни няма нужда от него.  

понеделник, 18 юни 2012 г.

За посядането и смелостта, госпожо Найденова


Госпожо Найденова, 

не следя с особен интерес рубриката ви, освен в случаите, когато гост не ви е Бойко Борисов. Тогава се забавлявам искрено. Особено на вметките ви „Хайде господин премиер, днес да не говорим за магистрали“ и кроткото ви и търпеливо мълчание в последствие, когато бащицата разказва за всеки сантиметър път, магистрала и лентичка, която е прибрал в джоба си. Не забелязвам да прекъсвате премиера. Не забелязвам да го прекъсвате. Не съм ви чула да поискате извинение от Бойко Борисов нито за пържолките за кучето, нито за непрестанната благодарност, която той изисква от обществото. Не съм ви виждала да му задавате въпроси настървено. Тогава сте кротка, балансирана, напълно питомна.

Гледах и разговорът ви с Петко Цветков вчера. Гледах го с отврат, нежелание и погнуса. Не по друга причина, а защото смелостта ви избуя изведнъж. Не на правилното място.  Върху един малък човечец. Защо, госпожо Найденова? Защо не сте така смела с Бойко Борисов? Защо не искате да се извини? Защо не го прекъсвате с думите, че вие сте домакин и вие определяте темпото на разговора? Защо не говорите върху изказванията на премиера? Защо му позволявате да бърза за мач, неглежирайки и вас и зрителите ви. Нима и снощи нямаше мач? Може и Петко Цветков да е искал да го гледа, но не ви го сподели в ефир.

Знаете ли… бях на протестите. Първо като гражданин, второ като журналист. Не забелязах вашата особа там.  А там бяха усмихнати, интелигентни, млади хора. В третия ден на протеста са появиха провокатори. Но нямаше кой от „големите медии“ да покаже първите два и да обясни, че националистически организации се появиха като провокатори. Това е детайл, който или не знаете, или не ви е удобен да знаете.

Но пък знаете, убедена съм госпожо Найденова, онзи стар принцип „Не е важно какво се е случило, важното е как го разказваш“. В момента между вас и министър Цветанов, който твърди, че протестите са средище на организирана престъпност, няма особена разлика. В момента между вас и министър Найденов, който поиска малките общини да защитят правителството няма особена разлика.

И те като вас изслушват с разбиране господин премиера. И те като вас са смели, когато пред тях стои обикновен човек.

Наскоро един приятел ми каза, че човек разсъждава със задника си – на какъвто стол седне, така започва да мисли. Това е общовалидно за чиновниците. Уви и за нашата гилдия. Грешката е там, че журналистите се опитват да се наместят на удобен стол. Трябва да сте права, с кецове и да тичате с протестиращите. Тогава бих разбрала мнението ви, макар и негативно. Докато ние тичахме с тях, вие стояхте в апаратната, нали? Или още по-лошо – стояхте си вкъщи и скролвахте нервно по сайтовете на агенциите.

Знаете ли, госпожо Найденова, колкото пъти аз и няколко колеги, казвахме на протестиращи, че сме журналисти, виждах по лицата им потрес. Те не ни харесват, защото повечето от нас искат да поседнат за малко ако не на удобен стол, то поне на колянцето на премиера. И не ни харесват с право. Защото от такава „журналистика“ няма смисъл. От подобна медийна независимост няма файда.

Иде реч за смелостта. Истинската смелост, госпожо Найденова, е да прекъснете премиера. Не Петко Цветков. Истинската смелост е да излезете от студиото и да се сблъскате с хората, които вече имат смелостта да кажат защо не харесват журналистите. Защото журналистите се смърсяват с властта.

Впрочем, аз също не харесвам повечето журналисти. Защото търсят удобната смелост. Тази, която няма да наруши съня им и която ще доведе до покана за „заслужен отдих“ на министерско колянце. Само такава смелост има в телевизионния ефир. Само такава смелост се лее от епистоларните размисли на вестниците. И така ... смело медиите застават като щит на властта. Също като щитовете на МВР, заради които наш колега безмалко да е със счупено ребро.

P.S. Адски съжалявам за колегата Иван Филчев. Той е пич.

Иначе..адски съжалявам и за колегите като цял. Те вероятно са добри хора, разгледани поотделно. Вероятно средата ги е изморила и искат да поседнат... за да помислят със задника си. 

Поздрави,
Полина Паунова

събота, 16 юни 2012 г.

Разликата е в нулите...




3000 можем да постигнем вето. 300 000 можем да свалим правителството. 3 000 000 можем да следим ежесекундно как се управлява държавата. И за това не е нужен пожарникарски шланг, пък бил той и най-дългият… Разликата е в нулите.

А нулите ги изпълваме ние. Пълним ги със смисъл. Пълним ги и с присъствие.

Лошото е, когато сме 300. Нека не оставаме толкова. Тогава само можем да се напиваме тъжно, да псуваме кротко държавата и да мечтаем за останалите, можем да бъдем емигранти в себе си. 

Сега сме заедно – в гнева си, в радостта си, в наивността си, в желанието държавата да е наша.

Онзи ден на Орлов мост имаше едно момче с плакат „Ние сме държавата“. А когато държавата е смотана, мутренска, цекоминевска, бойкоборисовска, сергейстанишевска и прочее – това сме ние.

Аз не съм това. Останалите 3000 не са това. Чакаме останалите 270 000… Когато се съберем, ще дойдат и останалите, които сега се страхуват или … които ще идат по заповед на Миро, Бойко, Цеко и още няколко измислени имена да маршируват в протест срещу протеста.
Ние ще запълним нулите и за тях. Със смисъл 

понеделник, 11 юни 2012 г.

Кунева в спалнята

Понеже вече всички се изказаха, а аз изпих няколко уискита, искам да ви разкажа нещо. Няма да говоря за баба си и дядо си като Прошко Прошков, нито като Кунева, която няма дядовци за продан. Ще ви разкажа как чух тази песен.

Вече съм на 11 години и искам да слушам музика. Майка и татко ми връчват две касетки, от онези, дето се превъртаха с молив напред. Обложката им е от кафява хартия, отпред, залепена акуратно ваденка - лъвчето на СДС.

Слушах парчето изобилно, без особено разбиране. Гледах и плаката от митинга на СДС на вратата на спаляната на нашите.

Абе, вие знаете ли, какво означава да сложиш над леглото си такъв плакат??? Знаете ли, че това граничи с болестно състояние - най-интимното ти място е обител на всичките ти мечти за промяна, то е дом за едни хора, които после така или иначе ще те излъжат. Ама като те излъже някой в спалнята ти това са семейни работи. А в семейните работи не е готино да се меси друга фамилия. Фамилията на ЦК.

 А ако фамилията на ЦК ще ми прелага нещо ново - да го направи, гостувайки ми в хола. Ама да не ми влиза в спалнята. И да не ми сваля плаката. Щото ай сиктир от морализатори, европейци и либерали, които се чудят как да си монтират снимаката на вратата на спалнята ми.

http://www.youtube.com/watch?v=sTy51YZymXc

вторник, 29 май 2012 г.

Та-да-дааааммм

Ще бъда кратка. Така и така чета по цял ден вестници, така и така се ядосвам ужасяващо, така и така всички вием, че не наричаме нещата с истинските им имена, а глупостта е навсякъде ... та реших да направя блог. Блог за печата. За медиите искрено и лично, статус и анамнеза на страстта към властта. На сайта Печатни грешки ще намирате къде успешни, къде неуспешни хрумки от диагоналния преглед на вестниците със сутрешното ми кафе. За да няма съмнения, че това е анонимен блог, казвам - пиша го аз.

понеделник, 9 април 2012 г.

Говорит Осло: Имаме си Брейвик, други бедствия не щем

Много се разтревожих. Имам близка приятелка в Норвегия, от сутринта я дебна онлайн, защото може да е вярно. Може всички да се стрелят и да умират от собствените си изстрели от нещастие. Може в Норвегия наистина да живеят най-нещастните хора. А аз си мислих, че преди години тя замина за добро. “Още не съм мислила за самоубийство”, каза ми тя. “Ама знам ли – норвежците убиват масово. Или поне един”, продължи Д. “Може човекът да говори в перспектива – ако Бойко дойде тук, може да започнат масови самоубийства, я си го дръжте там. Тук си имаме Брейвик, други бедствия не щем” - додаде тя. Д. ми беше учителка, по английски. Вземаше 300 лева заплата и живееше с цялата си рода в един апартамент. После й писна, взе си задника в шепи и замина за една от най-богатите европейски страни, там 'дето се самоубиват според най-саркастичния премиер в Европа – българският. Да, да – онзи същият, който не е прост а саркастичен. Той саркастично обяви, че докторите вземат по 70 000 лева заплата и да не мрънкат. Аз пък знам, че докторите получават 450 лева. Имам си ги двама вкъщи. Ама пък може и да съм проста и да не разбирам сарказма. Но пък съм щастлива, защото не живея в Норвегия и опасността за мен от самоубийство рязко намалява. Може пък и Стойчо Стоев – Чочо, онзи дето се гръмна мистериозно пред полицаи в апартамента си, докато те обезвреждали несъществуваща аларма... да е бил норвежец. Може пък и премиерът ни да не е саркастичен, а гротесков.

неделя, 8 април 2012 г.

Да изперем чаршафите, а? Или що е то сексуално-политическа криза

Разследващата журналистка на ТВ7 Деляна Гайтанджиева си съчинява разследвания.

Нейният началник Николай Бареков подарява в ефир торта на вицепремиер Цветан Цветанов (който пък си празнува рождения ден по телевизора). Тортата е с лика на премиера.

Веско Маринов ще става депутат.

Софка Маринова също, защото Фидосова знаела наизуст песните й.

Професор е оглозган от бездомни кучета в европейската столица София, според някои медии - “най-добрият град за живеене”.

Христо Стоичков прави политически прогнози за БСП, ГЕРБ и критикува отношението на народа към Надежда Михайлова.

Бойко Борисов казва, че е прост, а после обяснява, че това било сарказъм към Станишев.

Цветан Цветанов смята, че ако изнасяме проститутки в чужбина ще станем сексдестинация.

Първанов и Станишев си скубят плитките...

***

Английската писателка Анджелика Картър казва, че никога не оставаме сами, когато си лягаме с някого. Дори да не го споменаваме, ние дотътряме с нас културния багаж на социалната ни класа, живота на родителите си, банковите си сметки, целите ни биографии.

Живеем в държава на извратената виртуална любов. Телевизиите предават на живо порносцени с вулгарни “журналисти”, решени на всичко, за да се “смърсят” с властта.

А властта е добитък. Ерго нямаме журналисти, а “содомисти” (думата е компилация).

Онези хора от горните редове ни го вкарват всеки ден. Правят го публично, в ефира, с посредници “содомисти”. И докато ни го слагат дотътрят с тях целия си културен багаж на социалната си класа, на живота на родителите си, банковите си сметки, целите си биографии.

И всичко това води към Банкя....

Кофти атестация за всички ни. Време е да изперем чаршафите.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Утрешен вестник

Новините от утрешния ден: Вальо Златев и Огнян Донев влизат в кабинета - единият енергиен министър, другият здравен. Специален пост на безпортфейлен вицепремиер получава Делян Пеевски. Цеко Минев поема МОСВ. БНБ се влива в КТБ.

От ТИМ все още не са съобщили кого ще излъчат за министър на регионалното развитие. Почти сигурно е обаче, че в следобедните часове Веселин Маринов ще замени Вежди Рашидов в културното министерство.

Бойко Борисов обикаля бакалиите с Дянков. Разговорът – може ли тестото за иначе постната пица да се направи без яйца.

Взето е правителствено решение – всеки министър да снася и измъти по 100 яйца дневно. Иначе Изпълнителната комисия на ГЕРБ (?!) ще им приеме оставките.

Вестниците, ще пропуснат услужливо новите назначения и ще огласят на първите си страници българския принос към света. А именно как премиерът с обиколката си по магазините отговори на въпроса кое е първо – кокошката или яйцето. Нищо подобно – Бойко Борисов.

Колкото до кокошките те ще са щастливи. Овцете също.

сряда, 29 февруари 2012 г.

Как журналистиката убива езика, започвайки от сравнителната степен

Мислех изобщо да не пиша този текст. И възнамерявах да не се ядосвам, защото отдавна разбрах, че принципът на казионната българската журналистика е неуморно да прави разкрития за далаверите на опозицията, както се казваше в един тематичен сериал.

Изобщо бях решила да не обръщам внимание на Бареков, Делян Пеевски, Любомир Павлов, Огнян Донев и прочие. От една седмица се опитвам да си внуша, че за цялата ситуация е виновен самият Донев, защото е спрял своите собствени хапчета, а и тези на всички останали...от производство.

Положението обаче далеч не е за медикаменти. То е за изолатор. То е нелечимо. И от сферата на медиите, влезе в тази на доброто възпитание, после влезе в тази на бизнеса, накрая в политиката, а сега вече е в обсега на психиатрията.

Няма да разказвам случая, защото тези, които се интересуват от медийното ни пространство са го проследили. Само щрихирам – титанът на българската телевизионна журналистика, който след като напусна или го изритаха от бтв, обясни, че той не е служител за „обикновен трудов договор” – Николай Бареков разкъса драматично вестник „Труд” в ефир, с обяснението, че на „този парцал това му е съдбата”. Раздра го артистично като влюбена наложница в своя господар, къса сутиена си, след като е разбрала, че за него отношенията им са „само по работа”. Последва драматичен отпор. Скъсаните вестникари се втурнаха да доказват лидеството си със снимка на Линзи Вон, която не късала вестника и драматични писания как медиите на ДПС стоят зад този мръсен акт. (Какво ДПС, бе брато, тая партия не се споменава в нито едно от изданията на въпросния ДПС-депутат. Защо просто не си кажете, че всички се биете за сърцето на Бойко Борисов?!)Ден по-късно”Труд” излезе с анални закани към Бареков, в отговор на липсата на закани от страна на СЕМ.

Лично аз не мога да изчисля кое е дъното – „Необикновения”, според собствената му представа „журналист”, който пламенно къса вестник (поради липса на сутиен), за да може героично да застане в стил: "И после тя разголи цици и викна с драматичен глас..." .... или аналните размисли на "Труд". Установявам, че цялото обществено безумие унищожава българския език. Започна от сравнителната степен. Наистина не мога да преценя кое е по-дъно от другото...

Унищожава и идеите за журналистика изобщо. Ако съм един читател след цялата сексуално – раздираща история освен кротко да повърна и да спра да се вълнувам от българските медии няма какво да ми остане. Ако съм един читател със сигурност щях да спра да бъда читател.

Тук е време да уточня нещо. Преди местните и парламентарните избори 2009 година започнах работа във вестник „Монитор” с идеята да се боря против идването на власт на Бойко Борисов. Защото така ги разбирах нещата. И все още така ги разбирам – това управлението е вредно. След няколко дни работа установих, че съм силно излъгана – медията не се бореше против нещо си с народнополезно чувство. Медията се бореше „за” управлението на Сергей Станишев. Което според мен също беше вредно. Минаха изборите. Със същия плам и обожание мастилото се изливаше вече в подкрепа на Бойко Борисов. Станишев стана престъпник... Започнаха неуморни разкрития за ужасяващото управление на „Тройната коалиция”. Впрочем, всички знаехме тези ужасяващи факти още по време на управлението на БСП, ДПС и НДСВ. Същата работа е сега с Първанов и Марин. Журналистиката в българия започва след като някой падне от валст....

Така... в началото на 2011, т.е. година и половина по-късно напуснах и вече повече от една година се занимавам с журналистика, но така както я разбирам. Впрочем, докато бях в „Монитор” нито веднъж не написах нещо против волята си, не похвалих нито един път нито Станишев, нито Борисов.

Пиша тези неща за себе си, не защото започвам мемоарите си, а защото всичко в медийната среда в България е адска мешавица. Както казва един познат – знаем си както пръдните, така и парфюмите.

Жалкото е, че в момента не виждам толкова силен парфюм, който да задуши смрадта.

Още по-жалкото е, че медиите се занимават едни с други, вместо да се занимават с това, което им е работата. И това има своето обяснение – в природата на медиите е да правят някакви разкрития, да критикуват, да бъдат коректив. И понеже както стана ясно по-горе и двете медийни групи страдат от невъзможност да критикуват властта, са готови на всичко, за да наплюят някого. Това е медиен нагон, който не може да бъде удържан, именно заради същността на медиите – да прави разкрития против. Другото е поезия, а нейното място не е по мастилените страници на вестниците. Обаче когато се бориш за сърцето на Бойко Борисов, очевидно няма как да го разобличаваш. Затова залъгваш глада за „критика” с дране на вестници от едната страна и анални помисли от другата страна, срещу своето огледално „аз”.

Тогава започва да липсва сравнителната степен за дъно. Няма по-дъно и най-дъно. Има бездънна пропаст на глупостта. Хубавото е, че в един момент тя ще погълне създателите си – тези, които с малките си медийни лопатки я изкопаха. И тогава теренът ще се разчисти.

Теренът винаги се разчиства след като се разкаля. Просто трябва време. А пък и това „разкаляно” ще натори.

неделя, 22 януари 2012 г.

В търсене на подходящата дума...

Тази сутрин не си купих цигари от магазина на Малина. Той е затворен. Тя е изплашена, мъжът й е пребит.
Полицията направи мащабна акция срещу тях. За притежание на акцизни стоки без бандерол – 5 кутии (пет!!!) цигари.

Мда, Малинка, Петър и Ралица (дъщеря им) са дупката в бюджета, равна на 100 къса цигари. Няма нищо по-достоверно от това.

И естествено, че си заслужават боя. Даже с малко са се разминали.

Ако питате вътрешния министър и министър-председателят е трябвало да ги бият и да благодарят, убедена съм.

Ако питате полицията са оказали съпротива.

Ако питате мен – това са хора неспособни да окажат съпротива. Всеки път когато остана без пари ги тероризирам с пет лева на по десет стотинки за кутия цигари (с бандерол). Никога не са ми оказали съпротива. Макар, че джоб с толкова желязо си е съмнителен, а и може да послужи за хладно оръжие.

Малина и Петър не познават кучето Гаро. Гаро получава пържолки, Малина и Петър получават автомат и синини.

Кучето Гаро намери труп, неоткрит от МВР.
МВР от своя страна намери пет кутии цигари.

Кучето наистина заслужава пържоли, все пак има някакъв коефициент на полезно действие.

МВР заслужава... да пуши петте кутии цигари. Нищо повече.

Този случай не е за ядосване. За този случай няма измислена дума...
Въпреки, че така като гледам и да имаше измислена... в тая държава всички сме с беден речник. И никога нямаше да я кажем.

Надявам се утре сутрин да си купя цигари от магазинчето на Малина. Подготвила съм пет лева по 10 стотинки.

Дотогава започвам да чета речника от кора до кора. Белким ми хрумне някоя дума... и да имам реакция.

петък, 20 януари 2012 г.

Как пържолките изстинаха

Арестант, окован в белезници, на тъмно, при спрял ток, отключва каса с два ключа, после втора каса и накрая се самоубива, пред очите на ченгетата... Освен това ловко прекъснал СОТ-а.

МВР мълчи, парламента мълчи, немската овчарка Гаро получи пържолки и с погнуса отказа да ги яде.

Пържолките на кучето изстинаха. Като Мирослава.

Паметта ни винаги услужливо е забравяла блюдата с кофти вкус.

Толкова можем.

четвъртък, 12 януари 2012 г.

Ядосайте се!!!

Ядосайте се! Хайде де, всички вие, които твърдите, че не се интересувате от политика, ядосайте се.
Вбесете се и най-сетне излезте от мишата си дупка, в която сте се свили, не защото не се интересувате, а защото ви е страх.
Ядосайте се най-сетне.
Ядосайте се от името на пернишкото семейство, което не стига, че е загубило дъщеря си, ами според Бойко Борисов трябва да се извини на МВР, защото си позволило “лоши думи” по адрес на Цветанов. Да, това семейство е наругало вътрешното министерство, защото именно това министерство обяви дъщеря му за забегнала в чужбина. Същото това МВР, което дори не успя да намери трупа. А го намери куче на БЧК.
Ядосайте се, защото кучето трябва да получи телешки пържолки, според премиера, задето е намерило трупа. Ядосайте се, защото докато говори за убийство той се смее.
Ядосайте се защото задържан може да се самоубие пред полицаи.
Ядосайте се най-сетне, не заради това, че сметката ви за водата вместо два и петдесет е три лева. Ядосайте се заради някой друг.
Не се ядосвайте за пари и без това никога няма да ги имате. Ядосайте се човешки.
Ядосайте се заради всички избълвани вулгарни думи в ефира.
Ядосайте се заради това, че върховния ви вожд, не прави разлика между некропол и кошара.
Ядосайте се на Тиквата, защото отстранил Пицата, тъй като прякорът му не подхождал на политик.
Ядосайте се, но не на масата вкъщи, на две ракии. Ядосайте се навън.
Не вдигайте хаотичен шум. Не крещете истерично в пространството – празно като главите ви.
Ядосайте се тихо, истински и ефективно.
Ядосайте се, най-сетне заинтересовано.

вторник, 3 януари 2012 г.

За интелектуалците и хората

Едва първи работен ден след празниците, а вече толкова много глупост. Това е най-краткото описание на цялото скудоумие, което се изля от ефира във вторник.

Като започнете от Цецо Елвиса, минете през врачки, които заради пророчествата на маите се разтревожили за управлението на Бойко Борисов и затова предричат рождения му ден като бъдещ национален празник, и завършите с премиерските терзания за самотността му – празничен лайтмотив.

В цялата дандания някак тихо потъна поредната публична инициатива на група леви интелектуалци за Българската православна църква.

Макар че допреди двайсетина години възпяваха ценностните устои на соца, включително атеизма, сега те са "огорчени и възмутени от интригите и нечистоплътните атаки срещу” църквата.

Група ченгета, или нека го кажем по изтънчено, като за интелектуалци – група “цивилни изкуствоведи” - изведнъж започната да проповядват.

Чудя се защо културтрегерите на близкото минало Георги Бакалов, Георги Марков, Иван Маразов, Иван Гайтанджиев и прочие не са се подписали с псевдонимите си от Държавна сигурност? Така абсурдът би бил пълен, а картината завършена. Защото сега стои малко постно, а и подвеждащо за по-младите хора, които нямат спомен за "изконните" каузи, защитавани през годините от т. нар. леви интелектуалци. А пък и не са маскирали добре истинската причина за гнева си. Нека поне някой бъде откровен – никакви лимузини и ролекси не са причина за патетичния гняв на гореспоменатите. Цялата драма е в наближаващото разсекретяване на църковните досиета.

Нима някой от вас, господа, се опасява, че е бил водещ офицер на богоугоден и държавоугоден отец?

"Набира скорост една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е изконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура", възмущават се левите интелектуалци. Подчертано скандализирани от медийните публикации за скъпите лимузини на синода, ролексите на свещениците, облепената с кичозни тапети древна църква в Пловдив и прочие, вероятно, според бившата ДС, богоугодни лъскотии.

"Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели. Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”, се казва в техния забележителен "манифест".

И сега следват няколко въпроса – кои са отродителските манипулации, уважаеми господа, с които се подменят фундаменталните ценности, каузи и национални цели? Не се ли коренят те във вашето време – времето на Роман, Борис, Библиотекара, Максим, времето, в което освен ченгета сте били в ЦК? Времето, в което свещеници са били избивани без съд и присъда? Времето, в което Коледа е бил празник забранен и таен?

Очевидно гневни заради полемиката около прословутия линкълн на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил, която пък извади от забравата и полемиката около лукса, с който обича да се обгражда Пловдивският митрополит Николай, а и вероятно тревожни от бъдещото разсекретяване на досиетата в църквата, оцеляващите през всеки строй родни мислители пишат: "Целта е ясна – лесно се управлява стадо, чийто духовни пастири са разпилени или компрометирани. А всеки разумен човек в България знае, че най-голяма заслуга за оцеляването на Отечеството през последните хиляда и сто години има именно Българската Православна Църква”.

И бъдете убедени, че знаят това от личен опит.

Нима вие, господа интелектуалци, защитихте веднъж така жарко църквата и изконните български ценности, за които сега театрално плачете, по време на социализма, когато бяхте в ДС и в БКП?

Нима се осмелихте тогава от пиедестала си на културни величия да размахате менторски пръст за нередната намеса на държавата в църквата? Нима тогава отидохте и запалихте най-голямата свещ в "Св. Александър Невски" на Великден или Коледа, както правите сега?

"През това хилядолетие, наситено с върховни изпитни и потресения, истинският защитник и самоотвержен пазител на българското е било именно Православието”, поясняват в писанието си т. нар. интелектуалци.

И тук пак следва въпрос. Дали като съчинявахте тези сърцераздирателни слова се сетихте колко пъти, докато сте били “в правата вяра” - онази партийната, във времето, когато бяхте "миропомазани" в Интелектуалци с главно "И" - сте произнасяли със същия плам “Религията е опиум за народа”?

“Ние не можем да бъдем равнодушни и безразлични, когато недобросъвестни и невярващи със зли думи, лъжи и клевети се опитват да разрушат, да разградят България и я обрекат на нови мъки и страдания”, се казва още в писмото.

Наистина, не можем да бъдем равнодушни, когато подписвали доноси вчера, днес парафират писма, вероятно в подкрепа на свои ДС-кадри.

Жалко само, че в поменика от “съпричастни” с вярата имена липсва Божидар Димитров, който неотдавна обясни как един митрополит може да обикаля с линкълн, защото така стигал до труднопроходимите села в епархията.

Което пък за мен е сигурен знак, че уважаемият митрополит никога не е стигал труднопроходимо село. Не че поставяме под съмнение желанието му, но просто линкълнът е ниска кола, непригодна за третокласни разбити пътища, за високи, пресечени местности.

Следващия път Негово високо преосвещенство нека си поиска джип от благодетелите. Поне ще звучи правдоподобно.

Но да се върнем на интелектуалното послание на “пазителите” на вярата. Визирайки полемиките около висшия клир, въпросните културтрегери философски завършват: "Знаем, че това никак не е случайно, а е премерено и добре организирано действие срещу всичко свято и скъпо за българите и християните. Нека не се поддаваме на това зло, което ще ни донесе нови злини и страдания. Днес повече от всякога е необходимо да пазим единството на Църквата, а също и чистотата и силата на Светото Православие, за да бъдем по-силни и по-уверени в преодоляването на тежките изпитания, които ни се налага да изтърпим".

Няма как да не възникне въпросът – защо 45 години не пазихте единството на Църквата и чистотата на Светото Православие?

И понеже всичко е лично, веднага разказвам една история.

Докато дядо ми беше жив, посреднощ започнал да души баба ми. “Борисе, какво правиш?!” - събудила го тя. Стреснал се той, пуснал я и почти разплакан обяснил - “Стефке, душих един комунист”.

Дядо ми отдаде целият си живот на религията. Дори некролога си беше написал сам и той гласеше “Бог бе алфа и Омега в неговия живот”.

Дядо ми не е имал линкълн или Ролекс. Помня, че получаваше свещеническата си заплата от банкноти по един лев. И можеше да ми купи сладолед веднъж месечно. И разбираше колко е часът от кулата в Банско.

На стари години дядо ми душеше комунисти, защото преди да се сетят сега да пишат подписки в подкрепа на църквата, тогавашните партийни величия са обрекли на мизерия и лишения целия му живот.

Аз не мога да съдя нито висшия клир, залитнал към лукса, нито социалистите културтрегери, залитнали към църквата.

Въпреки, че последните доста напомнят на онази фраза на Маркес за “разложеното величие”, не е зле да си припомнят и Пушкин, който твърди, че "уважението към миналото разграничава невежеството от интелигентността“.

Господа, претендирате за интелект, уважавайте миналото си. Пък било то на ДС и ЦК.