Ако Лудолфовото число Пи винаги има стойност 3.14, то Борисовото Би винаги е различно. Числото Би притежава свойството да се мени постоянно. То е универсално със своята неяснота.
Ако 100 души дадат различна стойност на Би, то Би ще е 101-та. Числото Би се мени сутрин и вечер. Въпреки това обаче то е мерна единица за картофи, за шенгенски критерии, магистрали и т. н. С Би може да се изчислят дори военните действия в Либия.
Най-общо Би е като развален часовник – или избързва, или изостава, но никога не показва точното време. Ако пък все пак това се случи, то е случайно...
В последните няколко дни, верен на своята формула за успех, министър-председателят се появява във всяко предаване, за да даде разяснения и насоки за правилен живот на целокупния народ, че и на някои други нации. Естествено, прави го в прайм-тайма, който е такъв по всяко време на денонощието, защото по телевизията се появява прайм-министърът.
Есенцията на въпросните участия е следната:
Ще си имаме магистрали, разбира се. И метро. И спортна зала. Те ще бъдат построени върху пепел, но пък тя е наследство от предишните правителства, комунизма, царска България и турското робство. Магистралите ще струват скъпо. Но това е заради всички неуредици, останали да тежат върху плещите на кабинета от предишните правителства, комунизма, царска България и турското робство.
Към тези безспорно обективни фактори се прибавят земетресението в Япония, последвалото го цунами, ядрената катастрофа, войната в Либия. Последната според премиера е хем "авантюра“, хем напълно справедлива. По тази причина картофите са скочили 200%. Ако на някой не му харесва – да си сади. Като самия министър-председател, който, ако не дава телевизионно интервю, с "тия две ръце“ копае нивата с компирите. Целта на тези изказвания, пак според думите на премиера, е една едничка - "да съгради нова държава, нова икономика“. Той иска не да даде една риба на "народа“, а да го научи как да си лови сам.
Въпреки това обаче пак с двете си ръце (да, точно с онези, с които сади картофите) намали цените на горивата, само след една среща при него. Подозирам, че тази малка рибка, в размер на няколко стотинки (по Би), премиерът закачи на кукичката на народната въдица, за да не вземе наистина така обичаният от него "лош материал“ да хукне сам на риболов (по горната мъдрост).
Има един случай, в който числото Би винаги нараства. Когато то измерва държавническата мъдрост на своя първоизточник Би е плюс безкрайност. На тази ос няма как да не се нареди и изключителното по рода си прозрение, че не кризата е виновна за безработицата в страната, а некадърността на "материала“.
И докато министър-председателят отговорно и ангажирано развива тези за оцеляването и развиването на нацията в битов и урбанистичен план, в ефира протичат паралелни сензации. Румен Петков обвинява американския посланик, че пропъжда туристите ни към Турция с изказванията си, че България е сеизмична зона; депутат от ГЕРБ се кълне, че няма да си купи диплома за висше образование; кръщават залив в Антарктида на Божидар Димитров.
Държавата неусетно придобива образ на компир, около който неуморно кръжи руски мирен атом. След като прекопае картофите, честитият народ радостно се стича към магистралите, спортните зали, метрото, газопроводите и останалата инфраструктура, с която иска да бъде запомнен министър-председателят.
Хубавото в цялата шизофрения е, че не може да има грешно твърдение. От никого и за нищо. Лошото е, че всички магистрали водят към АЕЦ "Белене“.
Хубавото е, че управлението наистина е прозрачно, т. е. виждаме числото Би като променлива и то в реално време, от телевизионния ефир. Лошото е, че създаваме световен прецедент – държавата може да се управлява сама, докато властимащи и граждани заедно садят картофи. Още по-лошото е, че никога няма да събуем цървулите.
