вторник, 17 май 2011 г.

После тишина

Вярно, че пътят към успеха бил невежество и самоувереност (по Марк Твен), но никога не съм допускала, че българинът може да бъде така самоотвержено пунктуален в доказването на това твърдение.

Изумително е до какви висини може да достигне самодоволната глупост в ефир. Още по-изумително е как за секунди се произвеждат гръмки и лишени от смисъл изказвания, които добиват статут на новина или политически анализ. А най-изумителното е, че всички тези умозаключения се произвеждат от овластени фигури, а впоследствие не дотам овластените търсят в тях дълбок смисъл, въпреки очевидната липса на такъв. Ако пък тълкувателят не успее да открие съответно тълкувание, компенсира с патос.

После дали заради пословичната услужливост на медиите или тяхната лековата природа, безумията потъват в морето от неадекватност, за да отстъпят място на следващите, в един безкраен конвейер junk news, сервирани ежедневно на навикналата на такава храна публика.

Така например депутатът Николай Коцев (ГЕРБ) ни предложи доста нетрадиционно тълкувание на историята – според него България се е освободила от турско робство преди 500 години. Впрочем същият този законодател в свое интервю пред вестник “Сега” обеща, че никога няма да си купи диплома за висше образование – не, че не са му предлагали. Народният избраник-среднист също така призна, че не е свършил кой знае какво в парламента, но пък не отказал на нито един бизнесмен да лобира за него.

Какво последва след това? Тишина.

В небитието потънаха и крилатите фрази на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Нейното заключение, че всяка диктатура има своите добри страни като например стотиците километри магистрали, построени от Хитлер, не преживя и 24 часа. Безславната смърт на еднодневката застигна и прозрението й в областта на биологията, че петелът е безгръбначно животно. Същата съдба имаше и изводът на бившата партийна активистка на БКП и настоящ законодател, че комунизмът е причината за ниския рейтинг на парламента. А констатацията й, че откакто управлява ГЕРБ, Народното събрание само по себе си е медия?

Какво последва от това? Тишина.

Същата тишина - това неловко мълчание, което сме придобили като условен рефлекс - тегне и над редицата вербални полюции (без извинение за израза), произвеждани неуморно от премиера Борисов. Аграрният уклон, реколтата картофи, тънкият сексуално-земеделски хумор могат да бъдат събрани в сборник речи, пример за поведенчески абсурди. Между прекопаването на семейните компири на семейство Борисови, премиерът смрази бездетните родители, пробващи ин витро, с игривото заключение, че в техния случай “думата "усилия” не е правилна, защото все пак това е "приятно нещо”. По препоръка на премиера филиите с мас пък редуваме с дюнери, като наложителна антитерористична мярка.

И добре, че е така, защото ако не беше това просто, но ефикасно контратерористично оръжие, досега Пловдив да е паднал в плен на войнстващи либийци. Да - в космическата тишина, приспала българското общество, потъна пропагандната истерия на кмета Славчо Атанасов, който почти обяви военно положение, защото управляваният от него град ставал мишена на Кадафи и световния ислям, след като българската фрегата "Дръзки" отплава в мисия на НАТО край либийския бряг.

И когато говорим за пословичното родолюбие и патриотизъм на българските политици, идва онзи телевизионен репортаж, посветен на националния празник 3 март, когато депутати бяха помолени да кажат пред камера кой е авторът на българския химн. Тогава зам.-председателят на гордата националистическа партия "Атака” Павел Шопов изтълкува въпроса като “долна провокация”, а авторът на закона за БАН Румен Стоилов самоуверено отвърна, че “не знае автора на "Тих бял Дунав”.

Впрочем, по повод националния празник, първата сред равни Цецка Цачева си бе подготвила следната мисъл, с която ще остане в историята като патриотичен коктейл "3 в1": “Ако Ботев е духът, а Левски тялото на българската революция, то Райна Княгина съчетава в себе си и двете”.

Удивителен и апломбът, с който у нас се създават генерални и не на последно място гениални открития за човешката еволюция. Своя дан в тази област дадоха депутатът от ГЕРБ Емил Димитров и държавният глава Георги Първанов. Първият обобщи човешкото развитие през вековете така: "В крайна сметка, ловът е създал човека човек. С каменната брадва, човек от маймуна е станал човек”.

Президентът от своя страна подсказа една мащабна еволюционно- цивилизационна перспектива, в която ще се впише историческият му принос: “В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място”.

Отново тишина.

Днес е 9 май – денят на Европа. На тези географски ширини нямаме повод за празник, въпреки че според премиера сме по-добре от хърватите.

На западния фон нищо ново. Изглеждаме като перничани излезли на разходка с Голф двойка в София. Впрочем, романтика по пернишки било двама да се бият на свещи.

После тишина.