вторник, 20 декември 2011 г.

Мили Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа,

те много слушаха. Основно Бойко Борисов слушаха. И той слушаше. Основно Вальо Златев. Но все пак – заслужиха си го. Подаръкът.
Така че, моля те, добри старче – донеси им дарове, на всеки му според потребностите.

На Цветан Цветанов донеси още един апартамент. За да може като се налага да доказва имуществото си пак, поне произходът на едното жилище да звучи правдоподобно - “Донесе ми го Дядо Коледа”.

На Росен Плевнелиев – памперси, родопска каба гайда, и малко стадо овце – за да прави това, което може най-добре – всички прилежащи на една уважаваще себе си домакиня и овчарка дейности.

На Маргарита Попова – камшик. Да стопанисва добре овчарката.

На Вежди Рашидов – сейф. Да пази скиците на премиера.

На Симеон Дянков му донеси готварска книга. Че нещо пиците никак не му се получават.

На Тотю Младенов му донеси... Фидосова. Да експериментира всички рестрикции първо върху нея. (Това ще бъде Коледния подарък и за двамата)

На Нона Караджова – ски. За да си ги кара по незаконните писти.

На Миро Найденов – Бентли. За да не завижда на зърнопроизводителите.

На Ивайло Московски – влакче. За да си го посади като премиера. Може пък при него да порасне...

На Николай Младенов – или нов IT-специалист, или добър адвокат. За да покрият личните данни на 14 000 българи, които качиха на страницата на МВнР.

На Свилен Нейков подари... Христо Стоичков, за да му направи национален стадион.

На Трайчо Трайков – още един жълт картон. Но, мили дядо Коледа, разбери се с Вальо Златев, че май той искал да му направи този ценен дар.

На Диана Ковачева – още малко обществени поръчки за Трансперънси.

На Аню Ангелов – празнична вечеря с Цветан Василев. За да може МО да си сътрудничи още повече с Дунарит.

На Стефан Константинов – още една министерска година, че досега статистиката на здравните министри е твърде тревожна.

На Бойко Борисов... като най-специален му подари ... Снежанка. За да не е самотен като куче в Банкя на празниците.

На кабинета като цяло, мило дядо Коледа, им донеси по един специален вид телефон – вместо със зелена и червена – с две зелени слушалчици, за да могат министрите винаги да вдигат на Борисов.

.... а на Влаьо Златев, бели старче, подари още един мандат на това правителство.

вторник, 17 май 2011 г.

После тишина

Вярно, че пътят към успеха бил невежество и самоувереност (по Марк Твен), но никога не съм допускала, че българинът може да бъде така самоотвержено пунктуален в доказването на това твърдение.

Изумително е до какви висини може да достигне самодоволната глупост в ефир. Още по-изумително е как за секунди се произвеждат гръмки и лишени от смисъл изказвания, които добиват статут на новина или политически анализ. А най-изумителното е, че всички тези умозаключения се произвеждат от овластени фигури, а впоследствие не дотам овластените търсят в тях дълбок смисъл, въпреки очевидната липса на такъв. Ако пък тълкувателят не успее да открие съответно тълкувание, компенсира с патос.

После дали заради пословичната услужливост на медиите или тяхната лековата природа, безумията потъват в морето от неадекватност, за да отстъпят място на следващите, в един безкраен конвейер junk news, сервирани ежедневно на навикналата на такава храна публика.

Така например депутатът Николай Коцев (ГЕРБ) ни предложи доста нетрадиционно тълкувание на историята – според него България се е освободила от турско робство преди 500 години. Впрочем същият този законодател в свое интервю пред вестник “Сега” обеща, че никога няма да си купи диплома за висше образование – не, че не са му предлагали. Народният избраник-среднист също така призна, че не е свършил кой знае какво в парламента, но пък не отказал на нито един бизнесмен да лобира за него.

Какво последва след това? Тишина.

В небитието потънаха и крилатите фрази на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Нейното заключение, че всяка диктатура има своите добри страни като например стотиците километри магистрали, построени от Хитлер, не преживя и 24 часа. Безславната смърт на еднодневката застигна и прозрението й в областта на биологията, че петелът е безгръбначно животно. Същата съдба имаше и изводът на бившата партийна активистка на БКП и настоящ законодател, че комунизмът е причината за ниския рейтинг на парламента. А констатацията й, че откакто управлява ГЕРБ, Народното събрание само по себе си е медия?

Какво последва от това? Тишина.

Същата тишина - това неловко мълчание, което сме придобили като условен рефлекс - тегне и над редицата вербални полюции (без извинение за израза), произвеждани неуморно от премиера Борисов. Аграрният уклон, реколтата картофи, тънкият сексуално-земеделски хумор могат да бъдат събрани в сборник речи, пример за поведенчески абсурди. Между прекопаването на семейните компири на семейство Борисови, премиерът смрази бездетните родители, пробващи ин витро, с игривото заключение, че в техния случай “думата "усилия” не е правилна, защото все пак това е "приятно нещо”. По препоръка на премиера филиите с мас пък редуваме с дюнери, като наложителна антитерористична мярка.

И добре, че е така, защото ако не беше това просто, но ефикасно контратерористично оръжие, досега Пловдив да е паднал в плен на войнстващи либийци. Да - в космическата тишина, приспала българското общество, потъна пропагандната истерия на кмета Славчо Атанасов, който почти обяви военно положение, защото управляваният от него град ставал мишена на Кадафи и световния ислям, след като българската фрегата "Дръзки" отплава в мисия на НАТО край либийския бряг.

И когато говорим за пословичното родолюбие и патриотизъм на българските политици, идва онзи телевизионен репортаж, посветен на националния празник 3 март, когато депутати бяха помолени да кажат пред камера кой е авторът на българския химн. Тогава зам.-председателят на гордата националистическа партия "Атака” Павел Шопов изтълкува въпроса като “долна провокация”, а авторът на закона за БАН Румен Стоилов самоуверено отвърна, че “не знае автора на "Тих бял Дунав”.

Впрочем, по повод националния празник, първата сред равни Цецка Цачева си бе подготвила следната мисъл, с която ще остане в историята като патриотичен коктейл "3 в1": “Ако Ботев е духът, а Левски тялото на българската революция, то Райна Княгина съчетава в себе си и двете”.

Удивителен и апломбът, с който у нас се създават генерални и не на последно място гениални открития за човешката еволюция. Своя дан в тази област дадоха депутатът от ГЕРБ Емил Димитров и държавният глава Георги Първанов. Първият обобщи човешкото развитие през вековете така: "В крайна сметка, ловът е създал човека човек. С каменната брадва, човек от маймуна е станал човек”.

Президентът от своя страна подсказа една мащабна еволюционно- цивилизационна перспектива, в която ще се впише историческият му принос: “В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място”.

Отново тишина.

Днес е 9 май – денят на Европа. На тези географски ширини нямаме повод за празник, въпреки че според премиера сме по-добре от хърватите.

На западния фон нищо ново. Изглеждаме като перничани излезли на разходка с Голф двойка в София. Впрочем, романтика по пернишки било двама да се бият на свещи.

После тишина.

петък, 1 април 2011 г.

Числото Би от сутрин до вечер

Ако Лудолфовото число Пи винаги има стойност 3.14, то Борисовото Би винаги е различно. Числото Би притежава свойството да се мени постоянно. То е универсално със своята неяснота.

Ако 100 души дадат различна стойност на Би, то Би ще е 101-та. Числото Би се мени сутрин и вечер. Въпреки това обаче то е мерна единица за картофи, за шенгенски критерии, магистрали и т. н. С Би може да се изчислят дори военните действия в Либия.

Най-общо Би е като развален часовник – или избързва, или изостава, но никога не показва точното време. Ако пък все пак това се случи, то е случайно...

В последните няколко дни, верен на своята формула за успех, министър-председателят се появява във всяко предаване, за да даде разяснения и насоки за правилен живот на целокупния народ, че и на някои други нации. Естествено, прави го в прайм-тайма, който е такъв по всяко време на денонощието, защото по телевизията се появява прайм-министърът.

Есенцията на въпросните участия е следната:

Ще си имаме магистрали, разбира се. И метро. И спортна зала. Те ще бъдат построени върху пепел, но пък тя е наследство от предишните правителства, комунизма, царска България и турското робство. Магистралите ще струват скъпо. Но това е заради всички неуредици, останали да тежат върху плещите на кабинета от предишните правителства, комунизма, царска България и турското робство.

Към тези безспорно обективни фактори се прибавят земетресението в Япония, последвалото го цунами, ядрената катастрофа, войната в Либия. Последната според премиера е хем "авантюра“, хем напълно справедлива. По тази причина картофите са скочили 200%. Ако на някой не му харесва – да си сади. Като самия министър-председател, който, ако не дава телевизионно интервю, с "тия две ръце“ копае нивата с компирите. Целта на тези изказвания, пак според думите на премиера, е една едничка - "да съгради нова държава, нова икономика“. Той иска не да даде една риба на "народа“, а да го научи как да си лови сам.

Въпреки това обаче пак с двете си ръце (да, точно с онези, с които сади картофите) намали цените на горивата, само след една среща при него. Подозирам, че тази малка рибка, в размер на няколко стотинки (по Би), премиерът закачи на кукичката на народната въдица, за да не вземе наистина така обичаният от него "лош материал“ да хукне сам на риболов (по горната мъдрост).

Има един случай, в който числото Би винаги нараства. Когато то измерва държавническата мъдрост на своя първоизточник Би е плюс безкрайност. На тази ос няма как да не се нареди и изключителното по рода си прозрение, че не кризата е виновна за безработицата в страната, а некадърността на "материала“.

И докато министър-председателят отговорно и ангажирано развива тези за оцеляването и развиването на нацията в битов и урбанистичен план, в ефира протичат паралелни сензации. Румен Петков обвинява американския посланик, че пропъжда туристите ни към Турция с изказванията си, че България е сеизмична зона; депутат от ГЕРБ се кълне, че няма да си купи диплома за висше образование; кръщават залив в Антарктида на Божидар Димитров.

Държавата неусетно придобива образ на компир, около който неуморно кръжи руски мирен атом. След като прекопае картофите, честитият народ радостно се стича към магистралите, спортните зали, метрото, газопроводите и останалата инфраструктура, с която иска да бъде запомнен министър-председателят.

Хубавото в цялата шизофрения е, че не може да има грешно твърдение. От никого и за нищо. Лошото е, че всички магистрали водят към АЕЦ "Белене“.

Хубавото е, че управлението наистина е прозрачно, т. е. виждаме числото Би като променлива и то в реално време, от телевизионния ефир. Лошото е, че създаваме световен прецедент – държавата може да се управлява сама, докато властимащи и граждани заедно садят картофи. Още по-лошото е, че никога няма да събуем цървулите.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Кадафи пада, Цецо - не...

15.45 ч. Либийският посланик в Индия, един от либийските дипломати в Пекин, както и представителят на страната в Арабската лига са подали оставки, казва журналистката Дима Хатиб от Ал Джазира в Twitter.
15. 50 ч. Българският външен министър Николай Младенов изрази българската позиция за реформи и диалог в Либия.
16.10 ч. Русия призова за спиране на кръвопролитията в Либия.
16.19 ч. Външните министри на ЕС планират евакуация на европейските граждани, намиращи се в Либия.
16.24 ч. Либийският министър на правосъдието е подал оставка като протест срещу "прекомерната употреба на сила срещу протестиращите" предава либийския вестник Куирина в сайта си.
16.49 ч. Десетки са убитите в столицата Триполи, лидерите на Арабската лига се опитват да договорят спиране на битките и уличната война.
16.58 ч. Акциите на UniCredit, в която Кадафи е акционер се сринаха с 3% на борсата в Милано.

Цял ден в София нищо не се случва (а има всички основания за обратното).
Цветан Цветанов все още е вицепремиер и министър на вътрешните работи. Бойко Борисов все още е премиер-министър. Оставки няма. Не се очакват и утре.

Цяла година в България дори въздухът не трепва. Напрежение няма. И няма да има. Поне така казват управляващите. А ние имаме всички основания да не вярваме. Либийците спряха. Ние не. Затова Кадафи пада, Цецо - не. За всичко останало ще разкажат СРС-та.

Перефразирам любима приятелка – Гледам Либия, мечтая за България...

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Реализъм (по Любослава Русева)

“Aко сюрреалистите бяха българи, а не обратното, вероятно щяха да се нарекат реалисти.”

Ето по този начин ужасно любимата ми Любослава Русева завършва седмичния си коментар в “Дневник”. Ето по този начин ще започна текста си аз. И ще го продължа с вица, в който песимистът виждал само тъмен тунел. Оптимистът - светлината в края на тунела. Реалистът отбелязал, че тя е от влак (точно като сюрреализма на Любослава). А в това време, приближавайки с бясна скорост машинистът се чудел какви са тези трима идиоти на релсите...

Напоследък имам усещането, че всички чакаме, удивени от своята способност да разпознаваме, мотрисата, тя просто да ни размаже. Преди това ще сме се насладили на далновидността си.

Наскоро (впрочем отново заради текст на Любослава) водих разговор с една приятелка, която ме попита: Абе, кога ще спрем да говорим иносказателно и да наричаме имената с истинските им имена? Сега нямаме нужда от намеци! Въпросната приятелка беше ужасно категорична. И ужасно права. Към февруари 2011 година ние живеем в конкретика и трябва да се научим да разбираме и да казваме всичко буквално. Точно както ни управляват – без втори план. Без далновидност, без иносказателност. Ей така – битово.

Трябва да се поставим на мястото на Вучката. Трябва да вникнем в мислите на Вучката. Тогава ще разберем и премиера. И ще сме напълно наясно, че Вуте управлява. Ето като вникнем в това, ще разберем, че СРС-та нямат за цел конспиративно да отвличат вниманието от икономическите проблеми, каквито тези се чуват. Не, те просто се случват, поради нечия непредпазливост и поради нечия глупост. (Не че предишните премиери не са проверявали за някой Вучка, просто са го правили по-умно). Не че вътрешните министри до момента не са осигурили поколения напред наследници с пари от контрабанда. Те просто са го правили по-умно, а сега Цветанов... той просто се случва.

Това, че Цецка Цачева хвърчи вместо на метла (което би й прилягало доста повече) на Фалкон... ами просто се случва. Цените скачат – случва се. Бойко Борисов играе мач в неделя (вероятно с Вучката), в следствие на което получава няколко шева на челото... Ами случва се. После в резултат на травмата на главата отива на театър. Е, това се случва значително по-рядко, но все пак... Раненият в “десетката” премиер прилича на охрана на собствените си министри, с колкото и спорни качества да са те... Ами и това се случва. Най-Удобряваният началник на ведомство се оказва Плевнелиев, защото бил добър човек (пак ще цитирам тази приятелка – че добротата професия ли е?!) - и това се случва.

Случва се също журналисти да се обвиняват един друг – единият, че е говорител на мафията, другият, че е говорител на държавната мафия. Случва се Бареков, Волен Сидеров и Карбовски да разпознаят в Кристина Патрашкова жена, предлагала свирка на Бойко. Случва се и Патрашкова да обвинява Сидеров, че не поглеждал майка си и че премиер-министърът закриля Цветанов, той пък закриля контрабандата. И трагедията е, че всичкият този сексуално-семеен битовизъм това наистина се случва. И всички са прави.

Ето, с това трябва да свикнем. Или да не свикнем. А за да направим ясното разграничение между тези две положения трябва да наричаме нещата с истинските им имена. Защото те не само, че ни се случват, а явно по някакъв начин ние искаме това да става.

Искаме куцо куче да пада докато пикае (отново перефраза на Любослава Русева). Случва се. И тогава всички се хващат за сърцето, тюхкайки се за Мима, чиито лапички били отсечени. Да, много е тъжно. Ужасно обичам животни, а оказва се, че всички вкупом ужасно обичаме скотска действителност. Иначе нищо от тези неща нямаше да се случи.

А то стана, защото преходът свърши. Озовахме се в този живот, точно с този привкус на прокиснала интелектуалност, превърнала се в чалга. Озовахме се в този живот, точно с този привкус на реализъм, в който неуспешни мутри от мрачните 20 години назад се реализираха като политици. Озовахме се в този живот, в който трябва да разберем – преходът свърши. Случва се резултатът му. И това е реализъм.

Понеже Любослава цитира Дали няма как да се въздържа и аз. “Смятам, че е наближил моментът, когато чрез активно параноично мислене, ще бъде възможно да се систематизира хаос, който ще спомогне за пълното дискредитиране на реалния свят”, казва той.

сряда, 19 януари 2011 г.

Родната полиция

(актуализирана версия по едноименния хит на Веселин Маринов)

Ако някой някъде говори
въпреки, че сме в лайна до гуша
дори и записа да не пребори -
моята полиция ни слуша

Ако някое налудно братство
не граби от народното богатство,
въпреки че сме в лайна до гуша
родната полиция ни слуша.

Хора, направете запис!
Хора, запомнете ни добре!
Гордост е да слушаш в редовете
на България и МВР.

Ако Бойко пък телефонира
въпреки че чужди думи не разбира
Цецо е нащрек дори под душа
родната полиция ни слуша!

Хора, направете запис!
Хора, запомнете ни добре!
Гордост е да слушаш в редовете
на България и МВР.

P.S. честото използване на "въпреки" не е повторение, а търсен ефект. Какво да се прави - lifestyle. ;))