Реализъм (по Любослава Русева)

“Aко сюрреалистите бяха българи, а не обратното, вероятно щяха да се нарекат реалисти.”

Ето по този начин ужасно любимата ми Любослава Русева завършва седмичния си коментар в “Дневник”. Ето по този начин ще започна текста си аз. И ще го продължа с вица, в който песимистът виждал само тъмен тунел. Оптимистът - светлината в края на тунела. Реалистът отбелязал, че тя е от влак (точно като сюрреализма на Любослава). А в това време, приближавайки с бясна скорост машинистът се чудел какви са тези трима идиоти на релсите...

Напоследък имам усещането, че всички чакаме, удивени от своята способност да разпознаваме, мотрисата, тя просто да ни размаже. Преди това ще сме се насладили на далновидността си.

Наскоро (впрочем отново заради текст на Любослава) водих разговор с една приятелка, която ме попита: Абе, кога ще спрем да говорим иносказателно и да наричаме имената с истинските им имена? Сега нямаме нужда от намеци! Въпросната приятелка беше ужасно категорична. И ужасно права. Към февруари 2011 година ние живеем в конкретика и трябва да се научим да разбираме и да казваме всичко буквално. Точно както ни управляват – без втори план. Без далновидност, без иносказателност. Ей така – битово.

Трябва да се поставим на мястото на Вучката. Трябва да вникнем в мислите на Вучката. Тогава ще разберем и премиера. И ще сме напълно наясно, че Вуте управлява. Ето като вникнем в това, ще разберем, че СРС-та нямат за цел конспиративно да отвличат вниманието от икономическите проблеми, каквито тези се чуват. Не, те просто се случват, поради нечия непредпазливост и поради нечия глупост. (Не че предишните премиери не са проверявали за някой Вучка, просто са го правили по-умно). Не че вътрешните министри до момента не са осигурили поколения напред наследници с пари от контрабанда. Те просто са го правили по-умно, а сега Цветанов... той просто се случва.

Това, че Цецка Цачева хвърчи вместо на метла (което би й прилягало доста повече) на Фалкон... ами просто се случва. Цените скачат – случва се. Бойко Борисов играе мач в неделя (вероятно с Вучката), в следствие на което получава няколко шева на челото... Ами случва се. После в резултат на травмата на главата отива на театър. Е, това се случва значително по-рядко, но все пак... Раненият в “десетката” премиер прилича на охрана на собствените си министри, с колкото и спорни качества да са те... Ами и това се случва. Най-Удобряваният началник на ведомство се оказва Плевнелиев, защото бил добър човек (пак ще цитирам тази приятелка – че добротата професия ли е?!) - и това се случва.

Случва се също журналисти да се обвиняват един друг – единият, че е говорител на мафията, другият, че е говорител на държавната мафия. Случва се Бареков, Волен Сидеров и Карбовски да разпознаят в Кристина Патрашкова жена, предлагала свирка на Бойко. Случва се и Патрашкова да обвинява Сидеров, че не поглеждал майка си и че премиер-министърът закриля Цветанов, той пък закриля контрабандата. И трагедията е, че всичкият този сексуално-семеен битовизъм това наистина се случва. И всички са прави.

Ето, с това трябва да свикнем. Или да не свикнем. А за да направим ясното разграничение между тези две положения трябва да наричаме нещата с истинските им имена. Защото те не само, че ни се случват, а явно по някакъв начин ние искаме това да става.

Искаме куцо куче да пада докато пикае (отново перефраза на Любослава Русева). Случва се. И тогава всички се хващат за сърцето, тюхкайки се за Мима, чиито лапички били отсечени. Да, много е тъжно. Ужасно обичам животни, а оказва се, че всички вкупом ужасно обичаме скотска действителност. Иначе нищо от тези неща нямаше да се случи.

А то стана, защото преходът свърши. Озовахме се в този живот, точно с този привкус на прокиснала интелектуалност, превърнала се в чалга. Озовахме се в този живот, точно с този привкус на реализъм, в който неуспешни мутри от мрачните 20 години назад се реализираха като политици. Озовахме се в този живот, в който трябва да разберем – преходът свърши. Случва се резултатът му. И това е реализъм.

Понеже Любослава цитира Дали няма как да се въздържа и аз. “Смятам, че е наближил моментът, когато чрез активно параноично мислене, ще бъде възможно да се систематизира хаос, който ще спомогне за пълното дискредитиране на реалния свят”, казва той.