сряда, 29 февруари 2012 г.

Как журналистиката убива езика, започвайки от сравнителната степен

Мислех изобщо да не пиша този текст. И възнамерявах да не се ядосвам, защото отдавна разбрах, че принципът на казионната българската журналистика е неуморно да прави разкрития за далаверите на опозицията, както се казваше в един тематичен сериал.

Изобщо бях решила да не обръщам внимание на Бареков, Делян Пеевски, Любомир Павлов, Огнян Донев и прочие. От една седмица се опитвам да си внуша, че за цялата ситуация е виновен самият Донев, защото е спрял своите собствени хапчета, а и тези на всички останали...от производство.

Положението обаче далеч не е за медикаменти. То е за изолатор. То е нелечимо. И от сферата на медиите, влезе в тази на доброто възпитание, после влезе в тази на бизнеса, накрая в политиката, а сега вече е в обсега на психиатрията.

Няма да разказвам случая, защото тези, които се интересуват от медийното ни пространство са го проследили. Само щрихирам – титанът на българската телевизионна журналистика, който след като напусна или го изритаха от бтв, обясни, че той не е служител за „обикновен трудов договор” – Николай Бареков разкъса драматично вестник „Труд” в ефир, с обяснението, че на „този парцал това му е съдбата”. Раздра го артистично като влюбена наложница в своя господар, къса сутиена си, след като е разбрала, че за него отношенията им са „само по работа”. Последва драматичен отпор. Скъсаните вестникари се втурнаха да доказват лидеството си със снимка на Линзи Вон, която не късала вестника и драматични писания как медиите на ДПС стоят зад този мръсен акт. (Какво ДПС, бе брато, тая партия не се споменава в нито едно от изданията на въпросния ДПС-депутат. Защо просто не си кажете, че всички се биете за сърцето на Бойко Борисов?!)Ден по-късно”Труд” излезе с анални закани към Бареков, в отговор на липсата на закани от страна на СЕМ.

Лично аз не мога да изчисля кое е дъното – „Необикновения”, според собствената му представа „журналист”, който пламенно къса вестник (поради липса на сутиен), за да може героично да застане в стил: "И после тя разголи цици и викна с драматичен глас..." .... или аналните размисли на "Труд". Установявам, че цялото обществено безумие унищожава българския език. Започна от сравнителната степен. Наистина не мога да преценя кое е по-дъно от другото...

Унищожава и идеите за журналистика изобщо. Ако съм един читател след цялата сексуално – раздираща история освен кротко да повърна и да спра да се вълнувам от българските медии няма какво да ми остане. Ако съм един читател със сигурност щях да спра да бъда читател.

Тук е време да уточня нещо. Преди местните и парламентарните избори 2009 година започнах работа във вестник „Монитор” с идеята да се боря против идването на власт на Бойко Борисов. Защото така ги разбирах нещата. И все още така ги разбирам – това управлението е вредно. След няколко дни работа установих, че съм силно излъгана – медията не се бореше против нещо си с народнополезно чувство. Медията се бореше „за” управлението на Сергей Станишев. Което според мен също беше вредно. Минаха изборите. Със същия плам и обожание мастилото се изливаше вече в подкрепа на Бойко Борисов. Станишев стана престъпник... Започнаха неуморни разкрития за ужасяващото управление на „Тройната коалиция”. Впрочем, всички знаехме тези ужасяващи факти още по време на управлението на БСП, ДПС и НДСВ. Същата работа е сега с Първанов и Марин. Журналистиката в българия започва след като някой падне от валст....

Така... в началото на 2011, т.е. година и половина по-късно напуснах и вече повече от една година се занимавам с журналистика, но така както я разбирам. Впрочем, докато бях в „Монитор” нито веднъж не написах нещо против волята си, не похвалих нито един път нито Станишев, нито Борисов.

Пиша тези неща за себе си, не защото започвам мемоарите си, а защото всичко в медийната среда в България е адска мешавица. Както казва един познат – знаем си както пръдните, така и парфюмите.

Жалкото е, че в момента не виждам толкова силен парфюм, който да задуши смрадта.

Още по-жалкото е, че медиите се занимават едни с други, вместо да се занимават с това, което им е работата. И това има своето обяснение – в природата на медиите е да правят някакви разкрития, да критикуват, да бъдат коректив. И понеже както стана ясно по-горе и двете медийни групи страдат от невъзможност да критикуват властта, са готови на всичко, за да наплюят някого. Това е медиен нагон, който не може да бъде удържан, именно заради същността на медиите – да прави разкрития против. Другото е поезия, а нейното място не е по мастилените страници на вестниците. Обаче когато се бориш за сърцето на Бойко Борисов, очевидно няма как да го разобличаваш. Затова залъгваш глада за „критика” с дране на вестници от едната страна и анални помисли от другата страна, срещу своето огледално „аз”.

Тогава започва да липсва сравнителната степен за дъно. Няма по-дъно и най-дъно. Има бездънна пропаст на глупостта. Хубавото е, че в един момент тя ще погълне създателите си – тези, които с малките си медийни лопатки я изкопаха. И тогава теренът ще се разчисти.

Теренът винаги се разчиства след като се разкаля. Просто трябва време. А пък и това „разкаляно” ще натори.

3 коментара:

Unknown каза...

Brilliant!

Earendil a. k. a. Николай Атанасов каза...

Сигурна ли си, че ще натори? Защото познавам пламенни пера, които от години вече не могат да намерят голямата трибуна, която заслужават. Защото рядко на нея има място за нещо, което не е малък или голям слугинаж. Когато бях по-романтично настроен, си мечтаех да се върнат годините отпреди Превратаджиите през 30-те години на ХХ век. Сега романтиката за пресата ни ми е поувяхнала и не мечтая, а и все по-рядко имам желания да я чета. Блоговете като твоя са глътка свеж въздух, за което благодаря!

Полина Паунова каза...

Романтика и пари рядко виреят заедно. В момента пресата има други приоритети. А пък и времето не е най-предразполагащото към романтични революци...