Как журналистиката убива езика, започвайки от сравнителната степен

Мислех изобщо да не пиша този текст. И възнамерявах да не се ядосвам, защото отдавна разбрах, че принципът на казионната българската журналистика е неуморно да прави разкрития за далаверите на опозицията, както се казваше в един тематичен сериал.

Изобщо бях решила да не обръщам внимание на Бареков, Делян Пеевски, Любомир Павлов, Огнян Донев и прочие. От една седмица се опитвам да си внуша, че за цялата ситуация е виновен самият Донев, защото е спрял своите собствени хапчета, а и тези на всички останали...от производство.

Положението обаче далеч не е за медикаменти. То е за изолатор. То е нелечимо. И от сферата на медиите, влезе в тази на доброто възпитание, после влезе в тази на бизнеса, накрая в политиката, а сега вече е в обсега на психиатрията.

Няма да разказвам случая, защото тези, които се интересуват от медийното ни пространство са го проследили. Само щрихирам – титанът на българската телевизионна журналистика, който след като напусна или го изритаха от бтв, обясни, че той не е служител за „обикновен трудов договор” – Николай Бареков разкъса драматично вестник „Труд” в ефир, с обяснението, че на „този парцал това му е съдбата”. Раздра го артистично като влюбена наложница в своя господар, къса сутиена си, след като е разбрала, че за него отношенията им са „само по работа”. Последва драматичен отпор. Скъсаните вестникари се втурнаха да доказват лидеството си със снимка на Линзи Вон, която не късала вестника и драматични писания как медиите на ДПС стоят зад този мръсен акт. (Какво ДПС, бе брато, тая партия не се споменава в нито едно от изданията на въпросния ДПС-депутат. Защо просто не си кажете, че всички се биете за сърцето на Бойко Борисов?!)Ден по-късно”Труд” излезе с анални закани към Бареков, в отговор на липсата на закани от страна на СЕМ.

Лично аз не мога да изчисля кое е дъното – „Необикновения”, според собствената му представа „журналист”, който пламенно къса вестник (поради липса на сутиен), за да може героично да застане в стил: "И после тя разголи цици и викна с драматичен глас..." .... или аналните размисли на "Труд". Установявам, че цялото обществено безумие унищожава българския език. Започна от сравнителната степен. Наистина не мога да преценя кое е по-дъно от другото...

Унищожава и идеите за журналистика изобщо. Ако съм един читател след цялата сексуално – раздираща история освен кротко да повърна и да спра да се вълнувам от българските медии няма какво да ми остане. Ако съм един читател със сигурност щях да спра да бъда читател.

Тук е време да уточня нещо. Преди местните и парламентарните избори 2009 година започнах работа във вестник „Монитор” с идеята да се боря против идването на власт на Бойко Борисов. Защото така ги разбирах нещата. И все още така ги разбирам – това управлението е вредно. След няколко дни работа установих, че съм силно излъгана – медията не се бореше против нещо си с народнополезно чувство. Медията се бореше „за” управлението на Сергей Станишев. Което според мен също беше вредно. Минаха изборите. Със същия плам и обожание мастилото се изливаше вече в подкрепа на Бойко Борисов. Станишев стана престъпник... Започнаха неуморни разкрития за ужасяващото управление на „Тройната коалиция”. Впрочем, всички знаехме тези ужасяващи факти още по време на управлението на БСП, ДПС и НДСВ. Същата работа е сега с Първанов и Марин. Журналистиката в българия започва след като някой падне от валст....

Така... в началото на 2011, т.е. година и половина по-късно напуснах и вече повече от една година се занимавам с журналистика, но така както я разбирам. Впрочем, докато бях в „Монитор” нито веднъж не написах нещо против волята си, не похвалих нито един път нито Станишев, нито Борисов.

Пиша тези неща за себе си, не защото започвам мемоарите си, а защото всичко в медийната среда в България е адска мешавица. Както казва един познат – знаем си както пръдните, така и парфюмите.

Жалкото е, че в момента не виждам толкова силен парфюм, който да задуши смрадта.

Още по-жалкото е, че медиите се занимават едни с други, вместо да се занимават с това, което им е работата. И това има своето обяснение – в природата на медиите е да правят някакви разкрития, да критикуват, да бъдат коректив. И понеже както стана ясно по-горе и двете медийни групи страдат от невъзможност да критикуват властта, са готови на всичко, за да наплюят някого. Това е медиен нагон, който не може да бъде удържан, именно заради същността на медиите – да прави разкрития против. Другото е поезия, а нейното място не е по мастилените страници на вестниците. Обаче когато се бориш за сърцето на Бойко Борисов, очевидно няма как да го разобличаваш. Затова залъгваш глада за „критика” с дране на вестници от едната страна и анални помисли от другата страна, срещу своето огледално „аз”.

Тогава започва да липсва сравнителната степен за дъно. Няма по-дъно и най-дъно. Има бездънна пропаст на глупостта. Хубавото е, че в един момент тя ще погълне създателите си – тези, които с малките си медийни лопатки я изкопаха. И тогава теренът ще се разчисти.

Теренът винаги се разчиства след като се разкаля. Просто трябва време. А пък и това „разкаляно” ще натори.