четвъртък, 19 февруари 2009 г.

М. като избор, М. като майната ви

Тя е болезнено слаба, стръвно пияна и смъртно отегчена жена на 49. И никакъв съвет на коалицията не може да я нахрани, отрезви или да й даде смисъл. Единствената й възможност е на път към тоалетната в кръчмата на Калчев да се строполи върху моята маса и без да иска, да я почерпя водка.
М. има пет лева, пропилян талант и прагматично погледнато - безсмислен живот. Притежава намерението на едно маргинално издателство да пусне 100 бройки от новата й стихосбирка, котка на 16 години и никога необичан от нея мъж. М. няма ток и топла вода, а когато се къпе, пие за сгряване една малка (според нейните стандарти) водка, стиска очи и с почти завоевателски устрем се втурва под ледената вода.
По душа М. била комунист, ми разказва провлачено. Даже работила в Кремиковци, за да строи социализма. И така, докато строила, пила и писала стихове, от собствения й живот останали само руини. Носи къса дънкова пола, за да демонстрира единственото останало за показване, а на мястото на липсващия преден зъб свенливо конструира миничене от дъвки на дражета.
Парите си изкарва като гол модел в художествената академия и вероятно дълбоко в себе си знае, че сбръчканите тела са предпочитани за упражненията там, защото са трудни за рисуване. М. ме целува пиянски и плаче, докато рецитира Маяковски, псува два пъти по-пияния от себе си съпруг, издателя, който й дал пет лева за още ненапечатаната стихосбирка, и заявява с гордост, че на никого не е задължена в този живот.
След което бърка в чантата си и намирайки с изненада 50-ина лева, които тайно съм пъхнала там, се ококорва от възторг и решава да почерпи двете съседни маси с по едно питие. М. казва, че няма цел. Взели са й я, не помни кога, нито помни кой. Изходът бил влакът, който ще премине, свистейки, върху отегчената и пияна кремиковска поетеса.
Отдавна му се канела, ми казва, придобивайки трагично изражение, и пак цитира Маяковски. Щяла да изчака рождения си ден, да събере останалите си приятели, след което да поеме към релсите. Всички са педераси, заключва М. пламенно, след което заспива на масата. Младежът зад бара я познавал и щял да я достави в тъмния й и студен дом, обясни сервитьорката.
Рожденият ден на М. беше в петък. Не знам дали е тръгнала към влака и дали мотрисата не се е стреснала от един 50-годишен гол модел, кален от зимния студ. Знам само, че докато М. е опустошавала поредната евтина водка на едно място в София, на друго в същия град група хора се събраха уж, за да решават съдби, чисто прагматично, политически.
И не свършиха нищо, стеснявайки възможността за избор между кръчмата на Калчев и релсите на Централна гара. За пореден път хората горе тържествено обясниха, че сформират работни групи, които ще правят сума ти дълбоко ненужни анализи. Конструирането на въпросните експертни съвети е нещо като изкуствено закрепеното драже дъвка на мястото на липсващия зъб в устата на М. А анализите, които ще последват, са досущ като дънковата й пола, с която демонстрира последните и единствени възможни прелести, или в случая някакъв ход, макар и безполезен.
Истината е, че М. не се вълнува от избори, защото никакъв вот няма да й пусне тока. За нея не представлява интерес и инвестиционната програма на кабинета, защото така или иначе не може да си представи повече от пет лева накуп. Тя само знае, че цената за живота й се повишава непосилно, а шансовете й за него намаляват главоломно. Затова единственият смислен шанс, който получава, в нейните очи е водката.
Между стиховете и кремиковските пещи, до 16-годишната котка и ненужния съпруг М. има право на един-единствен вот – кръчмата или мотрисата. Нямам представа кое е избрала точно в тези дни след рождения й ден. Знам само, че може да не го празнува отново. А съвет на коалицията ще има пак.
С всички безполезно конструирани като миниуправленски ченета работни групи и безплодни анализи, които с нищо не улесняват изборите (във всякакъв смисъл). И каквото и патетично и народополезно решение да вземе властта, по никакъв начин няма да изключи Централна гара като вариант. Напротив, датата на изборите (все тая кога ще са те) ще даде шанс на някой друг назидателно и с пръст да посочи релсите, а М. точно преди да припадне, да го прати на майната си…

2 коментара:

Анонимен каза...

много "на дъното", много горки, много юго, и хектор мало. :) хубаво е. четох го още във вестника.

~PakKaramu~ каза...

Pak Karamu visiting you