Данчо. Или ракиената революция на един днешен хъш в Хасково

„Направи едно разследване за ДПС-то в нашия град и как Доган държи целия бизнес, и как синът на дясната му ръка кара червено „Порше”, а няма 18 години”, казва ми той с кървясали очи и провлачен ленив глас. „Защо медиите не правите нищо, ами ако тоя пикльо блъсне сина ми, тогава инцидент ли ще го пишете?!”, продължава настървено. Не знам какво чета в погледа му – дали добре прикрита неприязън, просто защото ситуацията не му позволява да е явна, или крайно омерзение от живота. Той е около 40-годишен, изнервен, уморен и подпит мъж от Хасково. Ненавижда „ДПС-то”, Доган, ненавижда града си, държавата си и вероятно живота си. Мрази правителството, Станишев, Костов, Бойко, депутатите, полицаите, журналистите. Мрази всички, които го карат да се чувства българин в България и хасковлия в Хасково. Казва се Йордан и вероятно като повечето йордановци у нас би предпочел да се казва примерно Джордън и да живее, ако не в друга реалност и измерение, то поне от другия край на земното кълбо. Данчо прави две вечери по ред своите нежни революции срещу страната си на половин литър ракия. На сутринта помни за малкия си бунт, но не говори така наситено за ДПС-то. Даже работи за турчин. В Хасково. Бил готин и добър човек и началник. Следователно не гласувал за Доган. Опитвам се да му обясня, че няма такъв вариант – в смисъл турците поначало са готини и добри хора, но... гласуват за ДПС. Не се съгласява с мен. След като го харесвам, значи не гласува за ДПС-то, оборва ме Данчо с желязна логика. Не споря, защото знам, че самият Данчо трябва да има своето собствено извинение, когато стигне до третата ракия, защо утре ще отиде на работа при Али, да кажем, или при Хасан, или при който и да е добър турчин. И именно в този момент – около 23 ч всяка вечер Йордан трябва да има желязна аргументация защо иска лично да удуши Доган, без това да му попречи да харесва шефа си.
Точно в 23 часа всяка вечер в една къща в Хасково правителството пада. Точно в 23 часа всяка вечер в една къща в Хасково има предсрочни избори. Точно в 23 часа всяка вечер в една къща в Хасково един мъж прави своята нежна революция... и без малко да стане премиер, след което заспива. Не знам какво сънува Данчо, но знам какъв е ежедневният му потискан кошмар. ДПС-то. И когато настане вечер и месец изгрее, изригва гневът на Йордан, който се чуди какви задачи да ми поставя за журналистически разследвания: „Мен защо полицията ме спира, като карам със 160, а малкия пикльо с поршето – не?!”, пита ме той, все едно аз ще му дам достатъчно солиден отговор на въпроса, който задава с екзистенциален потрес.
Дълго си мислех дали Данчо се възмущава на мерзката несправедловост и своята собствена онеправданост... или просто на факта, че не кара порше. Вероятно и на двете. Но пък всеки път на митницата брои кешовица. Въпреки нея вечер иска подредена държава. След което се появява локалният, но грандиозен в неговите очи проблем – ДПС-то. Данчо не ме хареса. Не ме хареса именно защото се опитвах да му обясня, че Доган е нулев проблем. Не за друго – защото създателите на Доган са други. Някой имаше нужда от него. И досущ като д-р Франкенщайн – бавно създадаваха чудовище. Защото гласовете за ДПС-то избираха правителства цялата ни демокрация. Избираха всичко важно. В момента, в който тяхната работа се свърши, изведнъж тези гласове стават незаконни, неморални, нелицеприятни. И всички новини бълват това и показват политици с по питбулски разпенени усти, които се опитват да обяснят на Данчо, че... трябва да прави своите нежни революции, след което да заспива уморен и отвратен.
Не съм виждала Йордан от седмица. А вероятно няма и да го видя скоро. Но съм убедена, че още снощи той е разнищил проблема със спрените европейски пари, отнетите акредитации на разплащателните ни агенции и крадливите ни управници. В политическите си анализи Данчо използва не повече от 20-30 думи, 15-ина от тях нецензурни. И е убеден, че я разбира политиката – регионална и световна. За повечето злощастни събития е виновен Доган и синът на дясната му ръка в Хасково, който кара червено „Порше”. Според Данчо има пряка зависимост между депутатското кюфте, което за жалост не можах да му отговоря колко струва, и строежа на хотели по морето, спрените европари, купуването на гласове и медиите. Всички обществени процеси в страната Данчо простичко си обяснява с размера на нечия заплата и откъслечни реплики от някой (платен) репортаж по телевизията, които е дочул между виковете си.
Иначе Данчо не е лош човек. Той е симпатичен и простодушен. Данчо е един български хъш, който вместо в Браила се опиянява и прави своите малки революции в панелен блок в Хасково... и като истински хъш се чуди защо всички в собствената му държава са го изоставили.